Гюстав Курбе 
(1819- 1877)

Гюстав Курбе 

Жан Дезире Гюстав Курбе (Jean Desire Gustave Courbet) е френски художник, скулптор и график, един от основателите на представител на френския реализъм в изобразителното изкуство от XIX век. На двадесетгодишна възраст отива в Париж, където в продължение на десетилетия развива своя собствен живописен стил. Съвременниците му го наричат основоположник на реализма. Пренебрегвайки традиционната композиция и придържането към действителността е типично за изкуството на романтизма и класицизма.

Курбе иска да покаже света такъв, какъвто е в действителност. Той смята че мисията на художника-реалист е търсенето на истината, което ще помогне за премахване на противоречията и социалното неравенство. Вярва, че картините трябва да критикуват и коригират пороците на обществото. Сред произведенията му са пейзажи, портрети и фигурална композиция в различни жанрове. За него реализмът няма нищо общо със съвършенството на линията и формата, но изисква спонтанно използване на цветовете, а действителността трябва да се представя като резултат от прякото й наблюдение.

Живописта на Гюстав Курбе среща сериозна политическа опозиция във Франция, но при пътуванията си до Антверпен, Мюнхен и Франкфурт художникът се убеждава, че картините му имат успех в чужбина. Стилът на Курбе не се променя значително след 1850 година. Произведенията му позволяват да бъдат класифицирани по теми. В картините от едната група по реалистичен начин са изобразени различни сектори на обществото, другата група се състои от портрети, които точно предават характера на моделите и на последно място е най-голямата група от картини на Курбе – пейзажи, морски и ловджийски сцени, създадени в периода на творческа зрялост, които се съхраняват в различни колекции и музеи.

Роден е на 10 юни 1819 година в Орнан, на 25 километра от Безансон, близо до швейцарската граница. Баща му, Режис Курбе, е собственик на лозя. ПървоначалноГюстав Курбе получава образование в семинарията в родния си град, но поведението му е по-скоро в контраст с това, което се очаква от един семинарист. През 1837 година по настояване на баща си постъпва в Кралския колеж в Безансон. След това прекарва една година при професора по математика Делли, който го насочва към призванието му – живописта. Желанието на неговото семейството обаче е той да стане юрист и през 1839 година младежът заминава за Париж с обещанието да се заеме с изучаването на право, но вместо това се отдава на изкуството.

С пристигането си във Франция Курбе остава силно разочарован от картините на френската школа. Споделя с приятелите си, че ако живописта се състои в това, той никога няма да стане художник. В Париж се запознава с колекцията на Лувъра и с всичко, което би могло да има някаква връзка с живописта и систематира познанията си. Започва сериозно проучване на всички школи в тяхната последователност и за кратко време натрупва големи познания, поради което го наричали «Курбе-проповедникът». Освен с живопис се интересува и от философия.

Първите самостоятелни работи на Курбе се отнасят към средата на 40-те и това са основно картини с църковно съдържание, някои романтични по своя характер произведения, както и няколко портрети и автопортрети. През 1847 той посещава Холандия, след което в творчеството му настъпва прелом. Под влияние на холандски изкуство той скъсва с романтизма, най-малкото с неговите стилистични техники. Още същата година създава великолепния автопортрет “Човекът с тръба”, който бележи раждането на новото изкуство и в същото време утвърждава вечната връзка на реализма с най-добрите традиции на романтизма.

В ранните си творби Гюстав Курбе рисува с четка, но в късните си творби нанася боята с шпакла и постига изключителна материалност. В късните картини на Курбе се усеща и влиянието на романтизма, но през целия си живот той се самоопределя като реалист. Заедно със своето творчество Курбе се явява вдъхновител на по-късното поколение художници, основатели на импресионизма.

Освен известен пейзажист и портретист, в творбите си Курбе се занимава и с такива обществени проблеми като бедността и социалното неравенство. По време на Февруарската революция от 1848 година Курбе основава социалистическия клуб и участва в публикуването на списанието на Бодлер, създава емблема на френския народ, който побеждава на барикадите. Есенната изложба в Салона през 1849 е особено важна за френското изкуство. На нея Курбе представя седем картини, които имат голям успех. В края на 60-те рисува серията „Произход на живота“, която обаче е забранена за публично излагане. Мнозина намират неговия начин на представяне на реалните пропорции на женското тяло (а не нарисуван с идеалните форми) за вулгарен.

Курбе страда от цироза на черния дроб, а навика му да пие предизвиква усложнения. Умира на 31 декември 1877 година в Ла Тур дьо Пайлц, на брега на Женевското езеро.

Бенвенуто Челини

Бенвенуто Челини
(1500-1571)

Бенвенуто Челини 

Бенвенуто Челини (Benvenuto Cellini) е изключителен италиански скулптор, ювелир, художник, воин и музикант от епохата на Ренесанса. Мястото му в историята а изкуството се определя преди всичко от неговата работа в областта на скулптурата. Творчеството му оказва влияние върху развитието на маниеризма. Създава своите най-значими произведения по време на престоя си във Франция и след своето завръщане във Флоренция.

Роден е на 3 ноември 1500 година във Флоренция. Син е на флорентинския музикант и архитект маестро Джовани Челини, който е бил собственик на земя и майстор по изработването на музикални инструменти. Джовани се жени за Мария Лизбета Граначи и Челини е второто им дете, родено след 19-годишен брак. Въпреки желанието на баща си да се занимава с музика, младежът става чирак в ателието на майстора Антонио ди Сандро, известен като Марконе, и при него започва обучението си по методите на художествена обработка на метала. През тези години влиза в редица спорове и конфликти със свои колеги-златари, поради което през 1516-1523 е бил изгонен от родния си град.

Персей с главата на Медуза 

След дълги скитания по цялата страна (Рим, Пиза, Сиена и други градове), през 1524 година Бенвенуто Челини се установява в Рим, където се сприятелява с художници и скулптури, както и с видни представители на Ватикана. Папа КлиментVII остава изключително впечатлен от способностите и бързината, с която Челини работел. Три години по-късно участва в защитата на Рим от имперските войски, след което напуска града. Връща се две години по-късно и получава поста на началник на папския монетен двор, като какъвто работи до 1534. През този период създава известния медал Пиетро Бембо. Всичките му ювелирни произведения от тази епоха (с изключение на няколко медала) са били претопени.

За да отмъсти за брат си, през 1531-1534 Челини убива един бижутер и нападана нотариуса, след което избягва в Неапол, където убива друг бижутер, тъй като говорел лошо за него в папския двор. През 1537 постъпва на служба в кралския двор при Франсоа I, за когото изработва портретен медал. След това отново е арестуван в Рим с обвинението в кражба на папски бижута, но успява да избяга. Три години по-късно, за да избегне бъдещи проблеми, се установява във френския кралски двор във Фонтенбло. Във Франция художникът усвоява техниката на леене на бронз и от този момент започва да изпълнява големи скулптурни поръчки.

Разпятие на Челини 

През 1545-1553 година Челини е на служба при херцога Козимо I Медичи във Флоренция. Създава редица статуи и реставрира антични произведения. Отново е затворен заради нападението на бижутер (1556), а през следващите години поради обвинение в хомосексуализъм получава четиригодишен домашен арест. Последното му монументално произведение е „Разпятие“. Неговата автобиография (1558) се превръща в перлата на творчеството му.

През 1562 година Челини се жени и има пет деца (две от които са незаконни). Скулпторът често боледува и поради тази причина не присъства на погребението на любимия си учител Микеланджело.

Бенвенуто Челини умира на 13 февруари 1571 година във Флоренция. Погребан е с големи почести в църквата „Благовещение“.

Бартоломе Естебан Мурильо

Бартоломе Естебан Мурильо
(1617-1682)

Мурильо 

Бартоломе Естебан Мурильо (Bartolome Esteban Murillo) е един от най-известните испански художници, основен представител на Севилската школа и родоначалник на испанския реализъм от XVIII век/

Роден е вероятно в края на 1617, тъй като е кръстен на 1 януари 1618 в Севиля. Бартоломе е най-малкото от 14-те деца на бръснаря Гаспар Естебан Мурильо и съпругата му, Мария Перес, които живеят в един манастир. След като през 1627 година умира баща му, а след това и майка му, Бартоломе остава сирак. Грижите за момчето се поемат от по-голямата му сестра Ан от близките им роднини.

Бъдещият художник започва обучението си първоначално при Хуан де Кастильо и възприема неговия стил. След като се запознава с творчеството на Ван Дайк обаче, се убеждава в неадекватността на следвания модел на работа. В желанието си да се откъсне от този стил и да се усъвършенства, отива в Мадрид, където сънародникът му Диего Веласкес му дава възможност да учи и да копира в кралските дворци произведенията на Тициан, Рубенс, Ван Дайк и Рибера и да развива своята техника. За периода 1642-1645 не е известно нищо за живота на Мурильо. Когато през 1645 година се завръща в Севиля, той има много по-различен начин на работа. Получава голяма поръчка от францисканския манастир. Скоро след това започва да се радва на популярност сред сънародниците си. На 26 февруари същата година се жени за Беатрис Сотомайор-и-Кабрера. До 1663 година дейността на художника се развива много добре, но на 1 януари 1664 година съпругата му умира и смъртта й оказва силно влияние върху неговата работа. Две години след това работи за църквата „Санта Мария ла Бланка“. За известен период живее в манастира на капуцините, където приема да декорира цялата стена на олтара. През май същата година е приет в Братството на милосърдието.

През 1670 година Мурильо създава една от своите най-добри творби в цветово отношение – „Светото семейство със св. Елисавета и св. Йоан Кръстител“, с което започва най-успешният период в творчеството му. Четири години по-късно завършва осем големи картини, темата на които е християнското милосърдие. През 1675-1676 година рисува много картини за капуцинския манастир в Севиля, а след това и няколко картини за севилската болница . Мурильо започва работа по голяма картина за олтара в Кадис, но пада и е принуден да се върне в Севиля.

Мурильо умира на 3 април същата година, а последната му картина, е завършена от неговия ученик, Осорио. Погребан е в църквата Санта Круз.

Албрехт Дюрер

Албрехт Дюрер 
(1471-1528)

Албрехт Дюрер

Албрехт Дюрер (Albrecht Durer) е немски художник, чертожник и гравьор, един от най-големите майстори на западноевропейското изкуство. Той е бил запален изследовател на природата и горещ привърженик на италианската (ренесансова) теория на изкуството, но в неговото творчество се проявяват много черти на средновековната мистика.

Още в ранна възраст Албрехт Дюрер става известен в Европа със своите печатани гравюри, а днес е смятан за най-видният художник на Северния Ренесанс. Самият той с ентусиазъм разказва за своя живот и вероятно подбуждан от суета в дневника си описва различните аспекти за своето семейство, както и пътуването си до Холандия. Неговите автопортрети още повече от собствените му думи, разкриват неговия постоянен стремеж за самопознание и процеса на формирането на личността му.

Първият автопортрет на художника е създаден на тринадесетгодишна възраст, а вторият, когато е двадесет и две годишен. На мадридския си автопортрет (1498, Прадо) Дюрер изглежда преуспяващ човек, с брада и с високо интелектуален и професионален статус. През 1500 тези тенденции достигат кулминацията си с автопортрета му с образа на Христос (Мюнхен). Тук нарцисизмът на майстора, забележим в по-ранните му автопортрети, се заменя със трезвена искреност. В това свое произведение Дюрер очевидно се стреми да предаде идеята, че подобно на Бог, художникът също се явява създател.

Албрехт Дюрер е роден на 21 май 1471 година в Нюрнберг, главният център на немския хуманизъм. Баща му носи същото име. Той е златар, който през 1455 година от Унгария е премества в Нюрнберг. През 1467 се жени за дъщерята на своя майстор, Барбара Холпер. Албрехт е третото от осемнадесетте им деца. Артистичният талант на момчето, деловите му качества и неговият мироглед му се формират от трима мъже, които играят важна роля в живота му – баща му, кръстникът му Кобергер и най-близкият му приятел Вилиберт Пиркхаймер, изключителен хуманист, който запознава младия художник с новите ренесансови идеи и с произведенията на италианските майстори.

Рано усвоява основите на живописта и дърворезбата и става тава чирак на гравьора Михаел Волгемут. След като завършва чиракуването си, Албрехт Дюрерпредприема продължително пътуване, за да усъвършенства занаята. През 1490 година отива при Мартин Шонгауер, най-известният гравьор в Северна Европа, който обаче умира малко преди пристигането на Дюрер в Колмар. Не е известно къде пътува след това, но вероятно посещава Франкфурт и Холандия.

През 1493 година Дюрер отива в Страсбург, където по това време живее известния скулптор Николаус Герхарт. Прекарва 1492-1494 в Базел, най-големият център за производство на илюстровани книги, интересувайки се от дърворезба и медни гравюри. Там работи при златаря Георг, брат на Мартин Шонгауер и създава известната си гравюрата „Свети Йероним“. Малко след завръщането си в Нюрнберг през юли 1494 година, Дюрер се жени за Агнес Фрей, дъщеря на известен местен занаятчия. Няколко месеца след сватбата им Дюрер заминава за Италия. По време на пътуването си създава някои големи акварела пейзажи, които се явяват едни от първите произведения на този жанр в западноевропейското изкуство.

Когато през 1495 година художникът се връща в Нюрнберг, отваря свое собствено студио и започва да прави чертежи, които учениците му използвали за изработване на своите произведения по дърворезба. През 1497 с използването на услугите на агенти,Албрехт Дюрер успява да продаде свои гравюри в цяла Европа, с което се превръща и в издател, което засилва още повече неговата репутация, особено с публикуването на серия от гравюри на Апокалипсиса (1498).

В рамките на около едно десетилетие Дюрер губи и двамата си родители. През 1503-1504 той създава чудесни акварелни скици на животни и растения, а след това изработва гравюра на Адам и Ева. След тях се обръща към гравюра върху метал, което му дава възможност да изработва по-фини и гъвкави линии отколкото в техниката на гравюра на дърво. През 1506 вероятно за да избяга от чумата, се връща във Венеция, но отношението му към града е двойствено. За него този град е едновременно свърталище на крадци и мошеници и място, където се чувства господар. И ако през 1507-1511 Дюрер се занимава предимно с живопис, след това се посвещава на гравюрата. Излиза неговата втора серия на Апокалипсиса, съставена от двадесет гравюри (дърворезба) за живота на Мария, серия от дванадесет гравюри на Големите страсти и тридесет и седем гравюри на тема Малките страсти. През този период стилът му става по-уверен, контрастите на светлината и сянката по-силни. През 1512 публикува третата серия от гравюри за Страстите, които представляват много изящно и рафинирано изпълнение. През 1513-1514 се раждат три от най-известните му произведения – „Рицарят, дяволът и смъртта“, „Свети Йероним“ и „Меланхолия I“. Освен това той е работил по няколко поръчки на император Максимилиан I. От 1518 до 1520 година той се посвещава изключително на теоретична работа, изучава пропорциите, запознава се с идеите на Реформацията и с учението на Мартин Лутер.

През юни 1520 година Дюрер заедно със съпругата си предприемат едногодишно пътешествие, по време на което посещават редица холандски градове.

Албрехт Дюрер умира на 6 април 1528 година от тежко заболяване на черния дроб.

Алфред Сисле

Алфред Сисле
(1839-1899)

Алфред Сисле 

Алфред Сисле (Alfred Sisley), (1839-1899) е френски живописец-пейзажист. Неговото име обикновено се свързва с френския импресионизъм, въпреки че в действителност Сисле е бил англичанин. През целия си живот посещава родината си само три пъти. Най-голямо влияние върху творчеството на Сисле оказват художниците Джоузеф Търнър, Джон Констабъл и Ричард Парк Бонингтън, Камий Коро и Гюстав Курбе. През целия си живот художникът се чувства свързан с творчеството на Коро и нарича себе си негов наследник.

Роден е на 30 октомври 1839 година в Париж и е четвъртото (и последното) дете в семейството на англичаните от средната класа, братовчедите Уилям Сисле и Фелиция Сел. Родителите му произхождат от стар търговски род, традиционно свързан с Франция. Дядото на Алфред Сисле превозвал френски стоки от Париж в Англия и бил женен за французойка. През 1830 година Уилям Сисле окончателно се установява във Франция. Той е бил търговец на изкуствени цветя, който първоначално работел като управител на складовете на една компания, но по-късно започнал собствен бизнес.

Когато навършва Сисле 18 години, родителите му го изпращат в Лондон, за да получи търговско образование, но младежът се ориентира към живописта. През този период (1857-1862) вместо да се посвети на обучението си, той прекарва по-голямата част от времето си в посещение на музеите. Решението да стане художник не се харесва на баща му, но въпреки това след завръщането си в Париж през 1962, постъпва в школата на Шарл Глейр. В негово лице намира много внимателен и компетентен преподавател, който обаче според Алфред, притежава един голям недостатък – Глейр е бил голям привърженик на академичното изкуство. В неговото студио младежът се запознава с Моне, Реноар и Базил. През 1863 година и четиримата напускат Глейр и създават кръга на импресионистите.

В ранното си творчество Сисле рисува предимно пейзажи – крайградските гори и селски улици. През 1866 година две от неговите работи са изложени в Салона, но общата атмосфера там не го удовлетворява. Само няколко месеца по-късно, заедно със своите единомишленици, организират опозиционния Салон на независимите, където публиката можела да види отхвърлените от официалния Салон произведения.

През този период настъпват съществени промени и в личния живот на Сисле. В средата а 60-те години започва любовната му връзка с Мари Йожени Лекуезек. През 1867 година се ражда синът им Пиер, а през 1869 – дъщеря им Жана. Бащата на художника е много ядосан заради начина на живот на своя син и му спира издръжката.

На следващата година започва войната с Прусия. Приятелите на Сисле се разпръскват и кръгът на импресионистите временно се разпада. За самия Сисле обаче войната се оказва катастрофална – с разоряването на баща му, той губи всяка надежда за наследство. Настъплението на пруските войски го принуждават да напусне Париж, оставяйки цялото си имущество, включително и картините си. Известно е, че преди войната е успял да продаде само седемнадесет свои произведения.

След войната Алфред Сисле и семейството му се установяват във Воазен, западно от Париж. С този град е свързан зрелият период от творчеството на художника, през който той работи неуморно. През лятото на 1974 посещава Англия и там създава някои от своите великолепни произведения. След като се връща, се установява в Марли. Участва активно в художествения живот. Той става един от главните организатори на изложбата на импресионистите през 1874 година. На нея представя шест свои произведения, но не успява да привлече вниманието на критиците, които се интересуват основно от Мане и Писаро. И тъй като картините били основният източник на доходи за Сисле, но никой не ги купувал, неговото финансово състояние се влошавало все повече. През 1879 година загубва баща си. Трагичното събитие слага своя отпечатък върху неговото творчество и картините му стават по-мрачни в сравнение с периода от Марли.

От 1880 година до смъртта си Алфред Сисле живее в Море сюр Лоан, където уморен от борбата за успех, Сисле се самообрича на изгнание. Среща сериозно затруднение да остане близо до преуспяващите си приятели и е особено ревнив към славата на най-близкия си приятел, Моне. Изпада в дълбока депресия. Престава да участва в изложбите на импресионистите.

През последните години от живота си (1897-1899) Сисле страда от болезнен ревматизъм и състоянието му се влошава все повече. След като прекарва заедно със семейството си три месеца в Корнуол и на южния бряг на Уелс, сключва официален брак с Йожени и става законен баща на децата си. Но през 1898 съпругата му се разболява от рак на гърлото. Болестта й протича мъчително, което принуждава Сисле да остави живописта и да се грижи за нея. След погребението на съпругата си той кани Моне в своя дом и се обръща към него с молба да поеме грижите за Пиер и Жана.

Алфред Сисле умира една седмица по-късо, на 29 януари 1899 година, в Море сюр Лоан, близо до Фонтенбло.

Алфред Сисле