четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Йоханес Вермеер ван Делфт 1632 - 1675

Йоханес Вермеер ван Делфт  (Johannes Vermeer van Delft), известен още като Йоханес Вермеер, Вермеер ван Делфт или като Ян Вермеер (Ian Vermeer) е художник, майстор на битовата живопис и жанровия портрет, който наред с Рембранд ван Рейн и Франс Халс днес е смятан за един от най-великите холандски живописци. Особеното в неговото творчество е майсторството му да предава светлината. Доказано е, че е автор на 35 запазени произведения. Рисува предимно жанрови картини и портрети, с изключение на два градски пейзажа.

За живота му се знае малко. Единствените източници на информация са няколко записа и официални документи, както и коментарите от други художници. Точната дата на раждането на Йоханес Вермеер не е известна, но се знае, че е кръстен на 31 октомври 1632 година в протестантската църква в Делфт. Баща му, Рейниер Вермеер е роден в Антверпен. Произхожда от средната класа и е бил предприемач и тъкач на коприна, занимаващ се с продажбата на произведения на изкуството. През 1615 година Рейниер се жени за Дигна, а през 1641 година закупуват един хан, „Мехелен“, който носи наименованието на известната кула в Белгия и е бил разположен близо до централния площад в Делфт. Йоханес е второто дете и единственият син на родителите си. Момчето прекарва целия си живот в своя роден град. След смъртта на своя баща наследява „Мехелен“ и става негов съдържател. Както всички холандски художници о това време, така и Вермеер се занимава с търговията на произведения на изкуството.
Въпреки протестантското си вероизповедание на 20 април 1653 година ЙоханесВермеер се жени за една млада католичка, Катерина Болнес, родена в околностите на Делфт. Нейното семейство не се съгласява момичето да се омъжи, ако преди това Вермеер не приеме римокатолицизма. Бракът им не е щастлив, защото освен религиозните им различия, семейството на Катерина е по-богато от неговото. През 1660 година двойката се премества при майката на Катерина, Мария Тинс, богата вдовица, която живее в католическите квартали на града. Остават е нейния дом до края на живота си, като се възползват от нейната финансова помощ. Имат четиринадесет деца, три от които умират рано.
Не е известно къде и при кого се е обучавал Вермеер. Предполага се, че заниманията му датират от 1647 година и водят началото си от ателието на Карел Фабрициус (ученик на Рамбранд) или първите му уроци са били при Леонаерт Брамер. Върху работата му оказва голямо влияние холандският майстор по живопис Питър де Хох, който през 1652-1661 живее в Делфт. Впоследствие неговият стил намира развитие в картините на Вермеер.
На 29 декември 1653 година Йоханес Вермеер става член на гилдията на Свети Лука. Според условия за членство в организацията е било необходимо май-малко шестгодишно обучение по живопис. От регистрите на гилдията става известно, че първоначално младият художник не е имал финансовата възможност да заплати таксата си за членство, което навежда а мисълта, че е имал сериозни икономически затруднения. С течение на времето положението му се подобрява, тъй като се издига и се утвърждава като художник. Негов покровител става един от най-богатите граждани, Питер ван Ройвен, който купува много от неговите картини. Голяма част от неговите произведения са закупени също от Яков Дисиус. През 1682 година неговата колекция е съдържала около 19 картини на художника. Не е известно дали те са били резултат от конкретни поръчки или клиентът е имал предимство при покупката на готовите произведения.
Поради нахлуването на французите в холандската република, в страната настъпва тежка финансова криза и през периода 1672-1679 търсенето на луксозни стоки спира. Дейността на художниците замира. Вермеер е принуден да продава своите произведения на много ниски цени, но и да прибегне към търсенето на заеми, за да издържа многобройното си семейство. През около 1663-1670 година той е избран за декан на гилдията и така се превръща в неин ръководител.
Вермеер е бил известен експерт по въпросите на изкуството. Така например той е бил един от художниците, които трябвало да установят автентичността на колекция от римски картини, предложени за продажба на Фридрих Вилхелм I. През 1672 година художникът пътува до Хага, за да даде мнението си. Отрича автентичността на произведенията и определя реалната им цена.
През 1675 година Йоханес Вермеер се разболява и няколко дни по-късно, на 15 декември, Вермеер умира в Делфт. След смъртта му неговата съпруга е принудена да се откаже от наследството, за да се разплати с многобройните кредитори. Сравнително краткият живот на Вермеер и необходимостта да се занимава с редица дейности, за да издържа семейството си, както и изключителната му прецизност като художник обясняват малкия брой картини, които оставя.