Салвадор Дали 1904 - 1989

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч(Salvador Felipe Jacinto Dali I Domenech) е испански художник, скулптор, режисьор, писател, график, бижутер, дизайнер, един от най-известните представители на сюрреализма. Творческият талант на екстравагантния творец намира израз в много области, което налага сътрудничеството му с всякакъв вид творци.

Салвадор Фелипе Хасинто Дали Доменек и Маркиз дьо Пубол или известниятСалватор Дали е роден 11 май 1904 в град Фигерес, разположен в района на Алт Емпорда в Каталония, близо до френската граница. Той е син на проспериращ адвокат и нотариус. Имал е по-голям брат (роден на 12 октомври 1901), който също се наричал Салвадор, но е починал на 1 август 1903. Когато Салвадор навършва пет години, на гроба на брат му неговите родители му казват, че той е превъплъщение на по-големия си брат. Сестра му Ана Мария е три години по-малка от него.

В детството си Салвадор Дали проявява голяма съобразителност и интелигентност, но в същото време е било много арогантно и неконтролируемо дете. Успявало да получи това, което иска с капризи и симулация, винаги привличайки вниманието и откроявайки се. Многобройните комплекси и фобии (страх от скакалци например) му пречат да се включи в обикновения училищен живот и да създаде нормални приятелски отношения с другите деца. Но както всяко човешко същество, търси емоционален контакт, макар и по свой собствен начин, тъй като Салвадор е странен, ексцентричен и винаги следва своето собствено мнение. В училище се увлича по хазарта. Въпреки че никога не започвал караници без причина, поради своите странности не будел симпатии у съучениците си.

Заниманията му с изобразително изкуство започват в училище. 

От 1914-1918 Салвадор Дали учи в Общинското художествено училище във Фигерес. През 1916 година по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пикот, Салвадор открива съвременната живопис. Когато започва да създава първите си работи, много близки до кубизма, в действителност Дали не е запознат с движението „кубизъм“. По това време в Мадрид вече има художници, които са се присъединили към движението, но единствената информация той получава от статиите във вестниците и от каталога на Рамон Пикот.

През 1922 година Салвадор Дали се премества в “Резиденцията” (Residencia de Estudiantes), студентско общежитие в Мадрид за надарени млади хора и постъпва в Академията Сан Фернандо. През тези години проявява своята показност. Среща се с Луис Бунюел, Федерико Гарсия Лорка, Педро Гарсия и с увлечение чете произведенията на Фройд. Запознава се с новите тенденции в живописта и се развива, експериментира с методите на кубизма и дадаизма. През 1926 е изгонен от Академията заради арогантното и пренебрежителното си отношение към преподавателите. През същата година за първи път посещава Париж, където се запознава с Пикасо. Опитвайки се да намери своя собствен стил в края на 1920 създава редица произведения, повлияни от Пикасо и Хуан Миро.

През 1924 година все още неизвестният Салвадор Дали за първи път създава илюстрации за една книга. Отнася се за едно издание на каталонски на поемата Les Llers bruixes на неговия приятел и състудент Карлес Фагес де Климент.

През 1926 година малко преди последните си изпити Дали е изгонен Академията, защото заявява, че никой от институцията не е достатъчно компетентен, за да го подложи на изпит. Същата за първи път посещава Париж, където се среща с Пабло Пикасо, към когото храни дълбоко уважение. През следващите години художникът развива свой собствен стил и създава редица произведения, силно повлиян от изкуството на Пикасо и Миро.

Дали е повлиян от различни художествени стилове, вариращи от класическата живопис до екстремни авангардни стилове. Сред влиянията много силни са тези на класическите художници като Рафаел, Бронцино, Франсиско де Зурбаран, Вермеер и Веласкес. Понякога той използва както традиционни, така и модерни техники в отделни работи или в една и съща картина. В Барселона изложбата на творбите му привлича вниманието на публиката, а критиците са разделени на такива, които го приемат с ентусиазъм и на такива, които са доста объркани.

През 1929 Салвадор Дали се среща с среща бъдещата си съпруга Гала (Елена Димитриевна Дяконова), тогава бивша съпруга на поета Пол Елюар. След като се сближава със Салвадор, Гала обаче продължава да се срещне с мъжа си, както и има други връзки с поети и художници, което се считало за нормално в тогавашните бохемски среди. Осъзнавайки, че всъщност е взел жената на свой приятел, Салвадор като “компенсация” му е нарисувал портрет.

През август 1929 година Салвадор Дали се среща със своята муза, вдъхновение и бъдеща жена Гала, чието истинско име е Елена Ивановна Дяконова. Рускинята е с единадесет години по-възрастна от него и по това време и омъжена за поета-сюрреалист Пол Елюар. Също така през тази година той прави няколко изложби и като професионален художник официално се присъединява към сюрреалистичната група на парижкия квартал Монпарнас. От две години, работата му е силно повлияна от сюрреалистичното движение: Сюрреалистите оценяват високо това, което самият Дали нарича параноично-критичен метод за изследване на подсъзнанието за достигане на по-високо ниво на креативност в изкуството.

Дали получава популярност благодарение на своите изложби. През 1929 става част от групата на сюрреалистите, организирана от Андре Бретон. В същото време отношенията с баща му не са добри. Семейството на художника не приема Гала и с това са свързани много конфликти и скандали, а надписът на едно от платната на Дали по повод на майка му води до това, че баща му го проклина и ги изгонва от дома. Провокативните, шокиращи и привидно ужасни постъпки на художника не е винаги трябвало да се приемат буквално и сериозно, тъй като вероятно не е искал да нарани майка си и дори не си представял до какво ще доведе. Вероятно само е искал да изпита поредица от нови чувства и емоции, макар и породени от недостойно действие.

Салвадор и Гала живеят заедно от 1929 година. През 1934 година сключват граждански брак, а през 1958 – католически брак в испанския град Хирона. През същата година той прави и първото си посещение в Съединените щати.

След идването на власт на Франко през 1936 Салвадор Дали влиза в спорове със сюрреалистите, които заемат леви позиции, и това става причина да бъде изгонен от групата. В отговор той заявява и не без основание: “Сюрреализмът – това съм аз”. Салвадор е аполитичен и дори монархическите му възгледи трябва да се разбират сюрреалистично, в случая – несериозно. Самият живот на Дали е бил сюрреалистичен и изказванията му, също както и работите му, са имали много по-дълбок и широк смисъл, отколкото интересите на политическите партии.

На следващата година художникът посещава Италия и е ентусиазиран от произведенията на Ренесанса. В работите му започват да доминират правилните човешки пропорции и други характеристики на академичното изкуство. Но Салвадор Дали не се отдалечава от сюрреализма и картините му остават пълни със сюрреалистични фантазии. По-късно Дали си приписва заслугите за спасението на изкуството от модернистката деградация, с което свързва собственото си име (“Салвадор” на испански означава “Спасител”).

От началото на Втората световна война заедно с Гала отиват в Съединените щати, където живеят от 1940 до 1948. През 1942 Салвадор Дали издава своята автобиография “Тайният живот на Салвадор Дали”. Неговите литературни творби, както и произведенията му на изкуството се радват на търговски успех. За кратко Дали сътрудничи с Уолт Дисни и с режисьора Алфред Хичкок, като опитва таланта си в киното – изкуство, което тогава е било обгърнато от ореола на магия, чудеса и широки възможности.

След завръщането си в Испания Салвадор Дали живее предимно в любимата си Каталония. През 1965 година отново отива в Париж и както преди около 40 години, неговите произведения, изложби и скандално поведение покоряват града. Прави странни късометражни филми и се занимава със сюрреалистична фотография. Във филмите си използва най-вече специални ефекти и необичайни модели на арт-хауса, участва в реклами и не пропуска никаква възможност за самоизява.

Отношенията му с Гала обаче се усложняват още повече. От самото начало на връзката им тя го насърчава да твори, намира купувачи на картините му, убеждава го да твори по-разбираемо за масовата аудитория (на което се дължат значителните промени в неговата живопис в края на 20-те и 30-те години). Когато картините му не се купували, Гала карала Салвадор Дали да разработва продуктови марки, костюми и т.н. Нейният силен и решителен характер е помогнал много на художника, който имал слаба воля, и тя търпеливо се грижи за реда в дома им. От друга страна обаче тя винаги е имала връзки извън брака, поради което често се карали. И ако любовта на Дали е била продиктувана от дива страст и любов, Гала добре си давала сметка, че е омъжена за един гений. През 1968 Дали купува за нея замъка Пубол, в който тя отива да живее живее отделно от съпруга си, който можел да я посещава само с нейното писмено разрешение. През 1981 Дали развива болестта на Паркинсон, а на следващата година Гала умира.

След нейната смърт Дали губи желанието си за живот и изпада в дълбока депресия. Неговите картини са все по-опростени и в тях дълго време доминира мотивът за скръбта. Болестта на Паркинсон също му пречи да рисува. Грижите за болният и луд възрастен човек не били никак лесни за наетите медицински сестри. Предполага се, че прави два неуспешни опита за самоубийство. През 1984 замъкът, в който се намира художникът се запалва и той е откаран в болница с тежки изгаряния, но остава жив. През ноември 1988 година получава атака на сърцето и е приет отново в болницата.

Салвадор Дали умира една година по-късно, на 23 януари, от сърдечен удар.