Антонис ван Дайк

Антонис ван Дайк
(1599-1641)

Ван Дайк 

Антонис ван Дайк (Anthonis van Dyck) е известен фламандски художник, майстор на портрети, митологични и религиозни картини, гравюри, който твори в периода след разделянето на Нидерландия на Холандия и Фландрия. Той е известен със своите портрети на членове от кралското семейство – крал Чарлс I, кралица Хенриета, техните деца, както и на графа на Страфорд, Томас Уентуърти, на своята любовница, Маргарет Лемон и на редица благородници. Творчеството му определя пътя на фламандската живописна школа от втората половина на XVII век, поради което е наричан основател на Английската живописна школа.

Ван Дайк създава около 900 картини, което е огромен брой, имайки предвид, че неговата творческа дейност е продължила само около двадесет години. Той оставя значително наследство, не само защото работи бързо, но и защото използва многобройни сътрудници, художници от Фландрия и Англия, който са работели по задните планове и детайлите.

Творчеството му оказва голямо влияние върху развитието на английската и европейската портретна живопис. Ван Дайк основава Английската портретна школа, чиято традиция се съхранява в изкуството в продължение на векове. Неговите портрети изобразяват хора от различни съсловия и са с различна интелигентност и темперамент. Привърженик на традициите на фламандския реализъм, той създава официалния параден портрет, в това число аристократичния портрет, който представя благородния, изтънчен и изискан човек, но също така се явява създател на интелектуалния портрет.

Антонис Ван Дайк е роден 22 март 1599 година в Антверпен. Той е седмотo дете на заможния търговец на платове Франс Ван Дайк, който е приятел на много художници в Антверпен. През 1609 година на 10-годишна възраст Антонис е изпратен в студиото на известния художник Хендрик ван Бален (1574/75-1632), който рисува картини на митологични теми. Шест години по-късно Ван Дайк открива свое собствено студио. Към ранните му работи се отнася неговия автопортрет (около 1615, Виена), отличаващ се с грация и елегантност. През 1618-1620 създава цикъл от 13 табла, изобразяващи Христос и апостолите Св. Симон (около 1618, Лондон, частна колекция) и Св. Матей (около 1618, Лондон, частна колекция). През 1618 Ван Дайк е приет в гилдията на художниците Св. Лука. Той има собствено студио, но същевременно работи и като асистент на Рубенс. През периода 1618-1620 Ван Дайк създава произведения на религиозни теми.

Антонис Ван Дайк дължи славата си на портретите, които рисува, въпреки че в йерархията на жанровете на европейската живопис той заема ниска позиция. Във Фландрия обаче по това време портретното изкуство има утвърдена традиция. Ван Дайк е автор на стотици портрети, няколко автопортрети, е един от основателите на парадния портрет от XVII век. В портретите на своите съвременници той показва техния интелектуален и емоционален свят, духовният живот и техния характер. В ранните си портрети той изобразява заможните граждани, художниците и техните семейства и именно по този начин се поставя началото на изобразяването на семейства и двойки, което получава широко разпространение в Холандия през XVI век.

През 1920 година по инициатива на кралския маршал Томас Харуърд, Ван Дайк е бил поканен в Англия, за да стане придворен художник. Тук той се запознава с великите произведения на Възраждането. Често рисува портрети на граф Ерендел (1585-1646) и на членовете на неговото семейство. След като прекара близо година в Англия, предприема пътуване до Италия. Междувременно минава през Антверпен, където рисува портрет на съпругата на Рубенс, Изабела Бранд (около 1621, Вашингтон, Националната художествена галерия). През периода 1621-1627 Ван Дайк остава в Италия и изучава произведенията на италианското изкуство. Възхищава се от творбите на Тициан, Тинторето и Веронезе и прави много скици на пейзажи, на известни художници, които стават съставна част на неговия Италиански албум (Лондон, Британски музей). Когато пристига в Италия, първоначално се установява в Генуа, след което живее в Рим, Мантова, Венеция, Торино и Флоренция, като продължава да рисува портрети.

През 1624 година Ван Дайк получава покана от вицекраля на Сицилия да посети Палермо, където рисува портрет на вицекраля Емануил-Филиберт Савойски (1624), както и голямата олтарна картина за палермитанската църква Оратория дел Росарио Мадона (1624-1627) – най-голямата поръчка, която Ван Дайк получава от църква през италианския си период.

Връщайки се в Генуа, Ван Дайк вече е известен художник, модерен портретист, който създава прекрасни произведения – сложни композиции, на които представя малко по-романтично величествения свят на аристокрацията. Изобразява личностите с техните великолепни костюми, в цял ръст, на фона на разкошни дворци, открити тераси, величествени пейзажи, което им придава горди пози и ефектни жестове. Всичко това придава още по-голяма значимост на образите. През 1627 година Ван Дайк се връща в Антверпен, където остава до 1632, когато след смъртта на баща си получава наследство.

Популярността, която има, му дава да получи поръчки за големи олтарни картини, сред които тези на църквите в Антверпен, Гент, Кутртре, Мелех, както рисува и много портрети и картини на митологични теми. За църквата на йезуитите Ван Дайкрисува голямата олтарна картина «Видението на Св. Августин» (1628, Антверпен, църквата на Св. Августин.), за параклиса антверпенската йезуитска църква – «Дева Мария и младенеца Исус със Св. Розалия, Петър и Павел» (1629, Виена), за църквата на доминиканците – «Разпятието със Св. Доминик и Св. Екатерина от Сиена» (1629, Антверпен). Създава и редица по-малки по размер картини на религиозна тематика.

Сред портретите на художника от този период преобладават изображенияа на управляващите кръгове, благородническите семейства, духовенството и художниците. С голяма любов Ван Дайк изобразява детайлите на костюмите и украшенията, като живописта му все още е много свободна и динамична, така че може добре да предаде изпълнения с живот вътрешен свят на лицата, които рисува.

От 1626 до 1633 Ван Дайк създава галерия от графични портрети на видни свои съвременници, която получава наименованието „Иконография“ и е издадена през 1632 година в Антверпен. Портретите са разделени в три групи: монарси и генерали (16 портрети), държавници и философи (12 портрети), художници и колекционери (52 портрети).

През 1632 по покана на крал Чарлз I (1625-1649), когото Рубенс наричал “най-големият любител на живописта сред всички владетели”, Ван Дайк заминава за Англия. Назначен е за “главен художник в услуга на техни величества”, пост, който му дава благородническа титла. Две години по-късно посещава Антверпен, а след това Брюксел, където рисува портрети на благородници. На 18 октомври 1634 гилдията Св. Лука в Антверпен признава Ван Дайк за най-добрия сред фламандските художници. Получава най-високото отличие и е избран за почетен декан. Името му е вписано с главни букви в списъка на членовете на гилдията. Скоро след това се завръща в Англия, където прекарва следващите петнадесет години.

През този период доминиращ жанр в живописта в Англия е портретната живопис и работата на Ван Дайк се превръща в значимо събитие. Негови основни клиенти стават кралят и неговото семейство, както и много млади британски аристократи. Към края на 30-те години създава превъзходни портрети на мъже, като успява да представи отлично техните психологически характеристики. През 1639 се жени за Мария Рутвен, която е придворна дама на кралицата две години по-късно се ражда дъщеря им Юстиниана. Но същата година здравето на художника се влошава и след боледуване на 9 декември 1641 той умира.

Ван Дайк e погребан е катедралата Сейнт Пол в Лондон.