Бартоломе Естебан Мурильо

Бартоломе Естебан Мурильо
(1617-1682)

Мурильо 

Бартоломе Естебан Мурильо (Bartolome Esteban Murillo) е един от най-известните испански художници, основен представител на Севилската школа и родоначалник на испанския реализъм от XVIII век/

Роден е вероятно в края на 1617, тъй като е кръстен на 1 януари 1618 в Севиля. Бартоломе е най-малкото от 14-те деца на бръснаря Гаспар Естебан Мурильо и съпругата му, Мария Перес, които живеят в един манастир. След като през 1627 година умира баща му, а след това и майка му, Бартоломе остава сирак. Грижите за момчето се поемат от по-голямата му сестра Ан от близките им роднини.

Бъдещият художник започва обучението си първоначално при Хуан де Кастильо и възприема неговия стил. След като се запознава с творчеството на Ван Дайк обаче, се убеждава в неадекватността на следвания модел на работа. В желанието си да се откъсне от този стил и да се усъвършенства, отива в Мадрид, където сънародникът му Диего Веласкес му дава възможност да учи и да копира в кралските дворци произведенията на Тициан, Рубенс, Ван Дайк и Рибера и да развива своята техника. За периода 1642-1645 не е известно нищо за живота на Мурильо. Когато през 1645 година се завръща в Севиля, той има много по-различен начин на работа. Получава голяма поръчка от францисканския манастир. Скоро след това започва да се радва на популярност сред сънародниците си. На 26 февруари същата година се жени за Беатрис Сотомайор-и-Кабрера. До 1663 година дейността на художника се развива много добре, но на 1 януари 1664 година съпругата му умира и смъртта й оказва силно влияние върху неговата работа. Две години след това работи за църквата „Санта Мария ла Бланка“. За известен период живее в манастира на капуцините, където приема да декорира цялата стена на олтара. През май същата година е приет в Братството на милосърдието.

През 1670 година Мурильо създава една от своите най-добри творби в цветово отношение – „Светото семейство със св. Елисавета и св. Йоан Кръстител“, с което започва най-успешният период в творчеството му. Четири години по-късно завършва осем големи картини, темата на които е християнското милосърдие. През 1675-1676 година рисува много картини за капуцинския манастир в Севиля, а след това и няколко картини за севилската болница . Мурильо започва работа по голяма картина за олтара в Кадис, но пада и е принуден да се върне в Севиля.

Мурильо умира на 3 април същата година, а последната му картина, е завършена от неговия ученик, Осорио. Погребан е в църквата Санта Круз.