Гюстав Курбе 
(1819- 1877)

Гюстав Курбе 

Жан Дезире Гюстав Курбе (Jean Desire Gustave Courbet) е френски художник, скулптор и график, един от основателите на представител на френския реализъм в изобразителното изкуство от XIX век. На двадесетгодишна възраст отива в Париж, където в продължение на десетилетия развива своя собствен живописен стил. Съвременниците му го наричат основоположник на реализма. Пренебрегвайки традиционната композиция и придържането към действителността е типично за изкуството на романтизма и класицизма.

Курбе иска да покаже света такъв, какъвто е в действителност. Той смята че мисията на художника-реалист е търсенето на истината, което ще помогне за премахване на противоречията и социалното неравенство. Вярва, че картините трябва да критикуват и коригират пороците на обществото. Сред произведенията му са пейзажи, портрети и фигурална композиция в различни жанрове. За него реализмът няма нищо общо със съвършенството на линията и формата, но изисква спонтанно използване на цветовете, а действителността трябва да се представя като резултат от прякото й наблюдение.

Живописта на Гюстав Курбе среща сериозна политическа опозиция във Франция, но при пътуванията си до Антверпен, Мюнхен и Франкфурт художникът се убеждава, че картините му имат успех в чужбина. Стилът на Курбе не се променя значително след 1850 година. Произведенията му позволяват да бъдат класифицирани по теми. В картините от едната група по реалистичен начин са изобразени различни сектори на обществото, другата група се състои от портрети, които точно предават характера на моделите и на последно място е най-голямата група от картини на Курбе – пейзажи, морски и ловджийски сцени, създадени в периода на творческа зрялост, които се съхраняват в различни колекции и музеи.

Роден е на 10 юни 1819 година в Орнан, на 25 километра от Безансон, близо до швейцарската граница. Баща му, Режис Курбе, е собственик на лозя. ПървоначалноГюстав Курбе получава образование в семинарията в родния си град, но поведението му е по-скоро в контраст с това, което се очаква от един семинарист. През 1837 година по настояване на баща си постъпва в Кралския колеж в Безансон. След това прекарва една година при професора по математика Делли, който го насочва към призванието му – живописта. Желанието на неговото семейството обаче е той да стане юрист и през 1839 година младежът заминава за Париж с обещанието да се заеме с изучаването на право, но вместо това се отдава на изкуството.

С пристигането си във Франция Курбе остава силно разочарован от картините на френската школа. Споделя с приятелите си, че ако живописта се състои в това, той никога няма да стане художник. В Париж се запознава с колекцията на Лувъра и с всичко, което би могло да има някаква връзка с живописта и систематира познанията си. Започва сериозно проучване на всички школи в тяхната последователност и за кратко време натрупва големи познания, поради което го наричали «Курбе-проповедникът». Освен с живопис се интересува и от философия.

Първите самостоятелни работи на Курбе се отнасят към средата на 40-те и това са основно картини с църковно съдържание, някои романтични по своя характер произведения, както и няколко портрети и автопортрети. През 1847 той посещава Холандия, след което в творчеството му настъпва прелом. Под влияние на холандски изкуство той скъсва с романтизма, най-малкото с неговите стилистични техники. Още същата година създава великолепния автопортрет “Човекът с тръба”, който бележи раждането на новото изкуство и в същото време утвърждава вечната връзка на реализма с най-добрите традиции на романтизма.

В ранните си творби Гюстав Курбе рисува с четка, но в късните си творби нанася боята с шпакла и постига изключителна материалност. В късните картини на Курбе се усеща и влиянието на романтизма, но през целия си живот той се самоопределя като реалист. Заедно със своето творчество Курбе се явява вдъхновител на по-късното поколение художници, основатели на импресионизма.

Освен известен пейзажист и портретист, в творбите си Курбе се занимава и с такива обществени проблеми като бедността и социалното неравенство. По време на Февруарската революция от 1848 година Курбе основава социалистическия клуб и участва в публикуването на списанието на Бодлер, създава емблема на френския народ, който побеждава на барикадите. Есенната изложба в Салона през 1849 е особено важна за френското изкуство. На нея Курбе представя седем картини, които имат голям успех. В края на 60-те рисува серията „Произход на живота“, която обаче е забранена за публично излагане. Мнозина намират неговия начин на представяне на реалните пропорции на женското тяло (а не нарисуван с идеалните форми) за вулгарен.

Курбе страда от цироза на черния дроб, а навика му да пие предизвиква усложнения. Умира на 31 декември 1877 година в Ла Тур дьо Пайлц, на брега на Женевското езеро.