Art & Poetry: Алфред Сисле

Алфред Сисле
(1839-1899)

: Алфред Сисле

Алфред Сисле (Alfred Sisley), (1839-1899) е френски живописец-пейзажист. Неговото име обикновено се свързва с френския импресионизъм, въпреки че в действителност Сисле е бил англичанин. През целия си живот посещава родината си само три пъти. Най-голямо влияние върху творчеството на Сисле оказват художниците Джоузеф Търнър, Джон Констабъл и Ричард Парк Бонингтън, Камий Коро и Гюстав Курбе. През целия си живот художникът се чувства свързан с творчеството на Коро и нарича себе си негов наследник.

Роден е на 30 октомври 1839 година в Париж и е четвъртото (и последното) дете в семейството на англичаните от средната класа, братовчедите Уилям Сисле и Фелиция Сел. Родителите му произхождат от стар търговски род, традиционно свързан с Франция. Дядото на Алфред Сисле превозвал френски стоки от Париж в Англия и бил женен за французойка. През 1830 година Уилям Сисле окончателно се установява във Франция. Той е бил търговец на изкуствени цветя, който първоначално работел като управител на складовете на една компания, но по-късно започнал собствен бизнес.

Когато навършва Сисле 18 години, родителите му го изпращат в Лондон, за да получи търговско образование, но младежът се ориентира към живописта. През този период (1857-1862) вместо да се посвети на обучението си, той прекарва по-голямата част от времето си в посещение на музеите. Решението да стане художник не се харесва на баща му, но въпреки това след завръщането си в Париж през 1962, постъпва в школата на Шарл Глейр. В негово лице намира много внимателен и компетентен преподавател, който обаче според Алфред, притежава един голям недостатък – Глейр е бил голям привърженик на академичното изкуство. В неговото студио младежът се запознава с Моне, Реноар и Базил. През 1863 година и четиримата напускат Глейр и създават кръга на импресионистите.

В ранното си творчество Сисле рисува предимно пейзажи – крайградските гори и селски улици. През 1866 година две от неговите работи са изложени в Салона, но общата атмосфера там не го удовлетворява. Само няколко месеца по-късно, заедно със своите единомишленици, организират опозиционния Салон на независимите, където публиката можела да види отхвърлените от официалния Салон произведения.

През този период настъпват съществени промени и в личния живот на Сисле. В средата а 60-те години започва любовната му връзка с Мари Йожени Лекуезек. През 1867 година се ражда синът им Пиер, а през 1869 – дъщеря им Жана. Бащата на художника е много ядосан заради начина на живот на своя син и му спира издръжката.

На следващата година започва войната с Прусия. Приятелите на Сисле се разпръскват и кръгът на импресионистите временно се разпада. За самия Сисле обаче войната се оказва катастрофална – с разоряването на баща му, той губи всяка надежда за наследство. Настъплението на пруските войски го принуждават да напусне Париж, оставяйки цялото си имущество, включително и картините си. Известно е, че преди войната е успял да продаде само седемнадесет свои произведения.

След войната Алфред Сисле и семейството му се установяват във Воазен, западно от Париж. С този град е свързан зрелият период от творчеството на художника, през който той работи неуморно. През лятото на 1974 посещава Англия и там създава някои от своите великолепни произведения. След като се връща, се установява в Марли. Участва активно в художествения живот. Той става един от главните организатори на изложбата на импресионистите през 1874 година. На нея представя шест свои произведения, но не успява да привлече вниманието на критиците, които се интересуват основно от Мане и Писаро. И тъй като картините били основният източник на доходи за Сисле, но никой не ги купувал, неговото финансово състояние се влошавало все повече. През 1879 година загубва баща си. Трагичното събитие слага своя отпечатък върху неговото творчество и картините му стават по-мрачни в сравнение с периода от Марли.

От 1880 година до смъртта си Алфред Сисле живее в Море сюр Лоан, където уморен от борбата за успех, Сисле се самообрича на изгнание. Среща сериозно затруднение да остане близо до преуспяващите си приятели и е особено ревнив към славата на най-близкия си приятел, Моне. Изпада в дълбока депресия. Престава да участва в изложбите на импресионистите.

През последните години от живота си (1897-1899) Сисле страда от болезнен ревматизъм и състоянието му се влошава все повече. След като прекарва заедно със семейството си три месеца в Корнуол и на южния бряг на Уелс, сключва официален брак с Йожени и става законен баща на децата си. Но през 1898 съпругата му се разболява от рак на гърлото. Болестта й протича мъчително, което принуждава Сисле да остави живописта и да се грижи за нея. След погребението на съпругата си той кани Моне в своя дом и се обръща към него с молба да поеме грижите за Пиер и Жана.

Алфред Сисле умира една седмица по-късо, на 29 януари 1899 година, в Море сюр Лоан, близо до Фонтенбло.