Албрехт Дюрер

Албрехт Дюрер 
(1471-1528)

Албрехт Дюрер

Албрехт Дюрер (Albrecht Durer) е немски художник, чертожник и гравьор, един от най-големите майстори на западноевропейското изкуство. Той е бил запален изследовател на природата и горещ привърженик на италианската (ренесансова) теория на изкуството, но в неговото творчество се проявяват много черти на средновековната мистика.

Още в ранна възраст Албрехт Дюрер става известен в Европа със своите печатани гравюри, а днес е смятан за най-видният художник на Северния Ренесанс. Самият той с ентусиазъм разказва за своя живот и вероятно подбуждан от суета в дневника си описва различните аспекти за своето семейство, както и пътуването си до Холандия. Неговите автопортрети още повече от собствените му думи, разкриват неговия постоянен стремеж за самопознание и процеса на формирането на личността му.

Първият автопортрет на художника е създаден на тринадесетгодишна възраст, а вторият, когато е двадесет и две годишен. На мадридския си автопортрет (1498, Прадо) Дюрер изглежда преуспяващ човек, с брада и с високо интелектуален и професионален статус. През 1500 тези тенденции достигат кулминацията си с автопортрета му с образа на Христос (Мюнхен). Тук нарцисизмът на майстора, забележим в по-ранните му автопортрети, се заменя със трезвена искреност. В това свое произведение Дюрер очевидно се стреми да предаде идеята, че подобно на Бог, художникът също се явява създател.

Албрехт Дюрер е роден на 21 май 1471 година в Нюрнберг, главният център на немския хуманизъм. Баща му носи същото име. Той е златар, който през 1455 година от Унгария е премества в Нюрнберг. През 1467 се жени за дъщерята на своя майстор, Барбара Холпер. Албрехт е третото от осемнадесетте им деца. Артистичният талант на момчето, деловите му качества и неговият мироглед му се формират от трима мъже, които играят важна роля в живота му – баща му, кръстникът му Кобергер и най-близкият му приятел Вилиберт Пиркхаймер, изключителен хуманист, който запознава младия художник с новите ренесансови идеи и с произведенията на италианските майстори.

Рано усвоява основите на живописта и дърворезбата и става тава чирак на гравьора Михаел Волгемут. След като завършва чиракуването си, Албрехт Дюрерпредприема продължително пътуване, за да усъвършенства занаята. През 1490 година отива при Мартин Шонгауер, най-известният гравьор в Северна Европа, който обаче умира малко преди пристигането на Дюрер в Колмар. Не е известно къде пътува след това, но вероятно посещава Франкфурт и Холандия.

През 1493 година Дюрер отива в Страсбург, където по това време живее известния скулптор Николаус Герхарт. Прекарва 1492-1494 в Базел, най-големият център за производство на илюстровани книги, интересувайки се от дърворезба и медни гравюри. Там работи при златаря Георг, брат на Мартин Шонгауер и създава известната си гравюрата „Свети Йероним“. Малко след завръщането си в Нюрнберг през юли 1494 година, Дюрер се жени за Агнес Фрей, дъщеря на известен местен занаятчия. Няколко месеца след сватбата им Дюрер заминава за Италия. По време на пътуването си създава някои големи акварела пейзажи, които се явяват едни от първите произведения на този жанр в западноевропейското изкуство.

Когато през 1495 година художникът се връща в Нюрнберг, отваря свое собствено студио и започва да прави чертежи, които учениците му използвали за изработване на своите произведения по дърворезба. През 1497 с използването на услугите на агенти,Албрехт Дюрер успява да продаде свои гравюри в цяла Европа, с което се превръща и в издател, което засилва още повече неговата репутация, особено с публикуването на серия от гравюри на Апокалипсиса (1498).

В рамките на около едно десетилетие Дюрер губи и двамата си родители. През 1503-1504 той създава чудесни акварелни скици на животни и растения, а след това изработва гравюра на Адам и Ева. След тях се обръща към гравюра върху метал, което му дава възможност да изработва по-фини и гъвкави линии отколкото в техниката на гравюра на дърво. През 1506 вероятно за да избяга от чумата, се връща във Венеция, но отношението му към града е двойствено. За него този град е едновременно свърталище на крадци и мошеници и място, където се чувства господар. И ако през 1507-1511 Дюрер се занимава предимно с живопис, след това се посвещава на гравюрата. Излиза неговата втора серия на Апокалипсиса, съставена от двадесет гравюри (дърворезба) за живота на Мария, серия от дванадесет гравюри на Големите страсти и тридесет и седем гравюри на тема Малките страсти. През този период стилът му става по-уверен, контрастите на светлината и сянката по-силни. През 1512 публикува третата серия от гравюри за Страстите, които представляват много изящно и рафинирано изпълнение. През 1513-1514 се раждат три от най-известните му произведения – „Рицарят, дяволът и смъртта“, „Свети Йероним“ и „Меланхолия I“. Освен това той е работил по няколко поръчки на император Максимилиан I. От 1518 до 1520 година той се посвещава изключително на теоретична работа, изучава пропорциите, запознава се с идеите на Реформацията и с учението на Мартин Лутер.

През юни 1520 година Дюрер заедно със съпругата си предприемат едногодишно пътешествие, по време на което посещават редица холандски градове.

Албрехт Дюрер умира на 6 април 1528 година от тежко заболяване на черния дроб.