Йохан Щраус – баща 
(1804—1849)

Йохан Щраус 

Йохан Щраус (Johann Strauss) е австрийски композитор, цигулар и диригент, считан за основател на музиката на династията Щраус. Неговите трима сина – Йохан, Йозеф и Едуард също стават известни композитори. Наследството Щраус се състои от 251 произведения, като в това число са включени 152 валса. Неговите творби са грижливо запазени от сина му и през 1889 година са публикувани в Лайпциг.

Йохан Батист Щраус е роден на 14 март 1804 година в местността Леополдщат, предградие на Виена. Според католическия обичай получава кръщение още същия ден. Неговият прадядо, Йохан Щраус Майкъл е унгарски евреин, който през 1762 година приема католицизма, за да се ожени за християнка в катедралата Свети Стефан. През 1797 година вторият му син, Франц Боргиаз Щраус, се жени за Барбара Долман. След смъртта на Йохан Майкъл младото семейство взема една кръчма, която се посещава предимно от моряци, пътуващи по река Дунав. В семейството се раждат шест деца, но от тях оцеляват само две – Йохан и по-голямата му сестра Еместин. Детството им е трудно. Майка им умира от треска през 1811 година. Една година по-късно баща им се жени за Катарина Фелбергер. Потънал в големи дългове и в отчаяние, той се самоубива на 52-годишна възраст, хвърляйки се в река Дунав.

Катарина се омъжва повторно. Новият й съпруг, Голдър, обожава дете деца. Още когато е съвсем малък Щраус често взема в ръка цигулката и безпогрешно възпроизвежда чутите мелодии. Поради тази причина за празника Свети Йоан Голдър подарява на своя заварен син първата цигулка. Оказва се, че за момчето музикалният инструмент е повече от обикновена играчка. Те не одобряват пътя, който се очертава да избере и безуспешно се опитват да го пренасочат към търговията. Когато навършва 12-годишна възраст, го изпращат като чирак при един книговезец, откъдето Йохан се опитва да избяга. Започва да взема първите си уроци по музика. Петнадесетгодишен се присъединява към известния танцов оркестър на Майкъл Памър. Запознава се с цигуларя Йосеф Ланнер. Заедно с Ланнер и с двамата братя бохеми Карл и Йохан Драхенек образуват квартет и привличат общественото внимание. Групата се радва на голям успех и скоро прераства в оркестър. Щраус иска да се отдели и да създаде своя група, но след като разбира, че годеницата му е бременна, отлага.

През 1832 година във Виена пристига младият Рихард Вагнер. След като чува Щраус, в своя дневник описва личното си възхищение и опиянението на публиката. На следващата година започва триумфалното шествие на музиката на Щраус в Европа. Композиторът е първият, който представи на света танцувалната музика – до Щраус, тя не се е възприемала като изкуство. Първият валс, написан от Йохан Щраус старши, звучи като произведение на Йозеф Ланер. Успехът, който има, му придава увереност в собствените сили – той събира своя оркестър и изпод перото му, както от рога на изобилието, се изсипват валсове, полки, галопи… Но въпреки всичко първоначално Щраус непрекъснато е сравняван с Ланнер. Пеещата и танцуваща Виена е разделена на два лагера – почитатели на Щраус и почитатели на Ланер. През септември 1825 година се слага край на приятелството му с Ланнер и двамата професионалисти се разделят. Същата година Щраус се жени за Анна Стреим. Първият им син, Йохан, се ражда на 25 октомври, а след него се раждат Йозеф (1827), Анна (1829), Тереза (1831) и Едуард (1835). Фердинанд умира след раждането си (1834).

През 1833 година Йохан Щраус решава да напусне Хабсбургската столица и да направи първата си обиколка. Предприема пътуване до Будапеща, Дрезден, Лайбцих, Берлин, а през следващата година прави друго турне в Берлин, Липсия, Прага и Париж. На 28 юни 1837 година се провежда коронацията на кралица Виктория. Събитието оказва голямо влияние върху бъдещия успех на композитора. Той взема участие в тържеството и получава всички почести от английската аристокрация. Дава 72 представления в Лондон, Бирмингам, Глазгоу и други центрове. През октомври 1837 започва своето най-важно турне. Първо отива в Париж, където сред публиката присъстват композиторите Адам, Обер, Берлиоз, Керубини, Майербер и Паганини. Въпреки амбициозните проекти и желанието му да пътува в чужбина, Щраус е принуден да изостави всичко, тъй като след посещението му във Франция получава инфаркт и трябва да остане във Виена, докато се възстанови.

Междувременно Ланнер умира от тиф (1843). След неговата смърт Йохан Щраус се оказва без съперник и има абсолютната власт на Виенската музикална сцена. Но наред с творческите му успехи, нарастват проблемите в семейството му. Анна все по-често критикува съпруга си за използваните от него методи при музикалното обучение на техните синове, но основната причина за разногласията им е друга. Щраус в действителност има две семейства – официалното с Анна и тайното с Емили Трамбуш, с която се е запознал във Виена през 1833. През периода между 1835 и 1844 година с Емили имат шест деца. Пренебрегвана от дълго време, Анна принуждава Йохан да избере едно от двете семейства. Той я напуска и намира утеха в другото си семейство.

Йохан Щраус умира от скарлатина едва 45-годишен (на 25 септември 1849) във Виена.