Гюстав Курбе 
(1819- 1877)

Гюстав Курбе 

Жан Дезире Гюстав Курбе (Jean Desire Gustave Courbet) е френски художник, скулптор и график, един от основателите на представител на френския реализъм в изобразителното изкуство от XIX век. На двадесетгодишна възраст отива в Париж, където в продължение на десетилетия развива своя собствен живописен стил. Съвременниците му го наричат основоположник на реализма. Пренебрегвайки традиционната композиция и придържането към действителността е типично за изкуството на романтизма и класицизма.

Курбе иска да покаже света такъв, какъвто е в действителност. Той смята че мисията на художника-реалист е търсенето на истината, което ще помогне за премахване на противоречията и социалното неравенство. Вярва, че картините трябва да критикуват и коригират пороците на обществото. Сред произведенията му са пейзажи, портрети и фигурална композиция в различни жанрове. За него реализмът няма нищо общо със съвършенството на линията и формата, но изисква спонтанно използване на цветовете, а действителността трябва да се представя като резултат от прякото й наблюдение.

Живописта на Гюстав Курбе среща сериозна политическа опозиция във Франция, но при пътуванията си до Антверпен, Мюнхен и Франкфурт художникът се убеждава, че картините му имат успех в чужбина. Стилът на Курбе не се променя значително след 1850 година. Произведенията му позволяват да бъдат класифицирани по теми. В картините от едната група по реалистичен начин са изобразени различни сектори на обществото, другата група се състои от портрети, които точно предават характера на моделите и на последно място е най-голямата група от картини на Курбе – пейзажи, морски и ловджийски сцени, създадени в периода на творческа зрялост, които се съхраняват в различни колекции и музеи.

Роден е на 10 юни 1819 година в Орнан, на 25 километра от Безансон, близо до швейцарската граница. Баща му, Режис Курбе, е собственик на лозя. ПървоначалноГюстав Курбе получава образование в семинарията в родния си град, но поведението му е по-скоро в контраст с това, което се очаква от един семинарист. През 1837 година по настояване на баща си постъпва в Кралския колеж в Безансон. След това прекарва една година при професора по математика Делли, който го насочва към призванието му – живописта. Желанието на неговото семейството обаче е той да стане юрист и през 1839 година младежът заминава за Париж с обещанието да се заеме с изучаването на право, но вместо това се отдава на изкуството.

С пристигането си във Франция Курбе остава силно разочарован от картините на френската школа. Споделя с приятелите си, че ако живописта се състои в това, той никога няма да стане художник. В Париж се запознава с колекцията на Лувъра и с всичко, което би могло да има някаква връзка с живописта и систематира познанията си. Започва сериозно проучване на всички школи в тяхната последователност и за кратко време натрупва големи познания, поради което го наричали «Курбе-проповедникът». Освен с живопис се интересува и от философия.

Първите самостоятелни работи на Курбе се отнасят към средата на 40-те и това са основно картини с църковно съдържание, някои романтични по своя характер произведения, както и няколко портрети и автопортрети. През 1847 той посещава Холандия, след което в творчеството му настъпва прелом. Под влияние на холандски изкуство той скъсва с романтизма, най-малкото с неговите стилистични техники. Още същата година създава великолепния автопортрет “Човекът с тръба”, който бележи раждането на новото изкуство и в същото време утвърждава вечната връзка на реализма с най-добрите традиции на романтизма.

В ранните си творби Гюстав Курбе рисува с четка, но в късните си творби нанася боята с шпакла и постига изключителна материалност. В късните картини на Курбе се усеща и влиянието на романтизма, но през целия си живот той се самоопределя като реалист. Заедно със своето творчество Курбе се явява вдъхновител на по-късното поколение художници, основатели на импресионизма.

Освен известен пейзажист и портретист, в творбите си Курбе се занимава и с такива обществени проблеми като бедността и социалното неравенство. По време на Февруарската революция от 1848 година Курбе основава социалистическия клуб и участва в публикуването на списанието на Бодлер, създава емблема на френския народ, който побеждава на барикадите. Есенната изложба в Салона през 1849 е особено важна за френското изкуство. На нея Курбе представя седем картини, които имат голям успех. В края на 60-те рисува серията „Произход на живота“, която обаче е забранена за публично излагане. Мнозина намират неговия начин на представяне на реалните пропорции на женското тяло (а не нарисуван с идеалните форми) за вулгарен.

Курбе страда от цироза на черния дроб, а навика му да пие предизвиква усложнения. Умира на 31 декември 1877 година в Ла Тур дьо Пайлц, на брега на Женевското езеро.

Бенвенуто Челини

Бенвенуто Челини
(1500-1571)

Бенвенуто Челини 

Бенвенуто Челини (Benvenuto Cellini) е изключителен италиански скулптор, ювелир, художник, воин и музикант от епохата на Ренесанса. Мястото му в историята а изкуството се определя преди всичко от неговата работа в областта на скулптурата. Творчеството му оказва влияние върху развитието на маниеризма. Създава своите най-значими произведения по време на престоя си във Франция и след своето завръщане във Флоренция.

Роден е на 3 ноември 1500 година във Флоренция. Син е на флорентинския музикант и архитект маестро Джовани Челини, който е бил собственик на земя и майстор по изработването на музикални инструменти. Джовани се жени за Мария Лизбета Граначи и Челини е второто им дете, родено след 19-годишен брак. Въпреки желанието на баща си да се занимава с музика, младежът става чирак в ателието на майстора Антонио ди Сандро, известен като Марконе, и при него започва обучението си по методите на художествена обработка на метала. През тези години влиза в редица спорове и конфликти със свои колеги-златари, поради което през 1516-1523 е бил изгонен от родния си град.

Персей с главата на Медуза 

След дълги скитания по цялата страна (Рим, Пиза, Сиена и други градове), през 1524 година Бенвенуто Челини се установява в Рим, където се сприятелява с художници и скулптури, както и с видни представители на Ватикана. Папа КлиментVII остава изключително впечатлен от способностите и бързината, с която Челини работел. Три години по-късно участва в защитата на Рим от имперските войски, след което напуска града. Връща се две години по-късно и получава поста на началник на папския монетен двор, като какъвто работи до 1534. През този период създава известния медал Пиетро Бембо. Всичките му ювелирни произведения от тази епоха (с изключение на няколко медала) са били претопени.

За да отмъсти за брат си, през 1531-1534 Челини убива един бижутер и нападана нотариуса, след което избягва в Неапол, където убива друг бижутер, тъй като говорел лошо за него в папския двор. През 1537 постъпва на служба в кралския двор при Франсоа I, за когото изработва портретен медал. След това отново е арестуван в Рим с обвинението в кражба на папски бижута, но успява да избяга. Три години по-късно, за да избегне бъдещи проблеми, се установява във френския кралски двор във Фонтенбло. Във Франция художникът усвоява техниката на леене на бронз и от този момент започва да изпълнява големи скулптурни поръчки.

Разпятие на Челини 

През 1545-1553 година Челини е на служба при херцога Козимо I Медичи във Флоренция. Създава редица статуи и реставрира антични произведения. Отново е затворен заради нападението на бижутер (1556), а през следващите години поради обвинение в хомосексуализъм получава четиригодишен домашен арест. Последното му монументално произведение е „Разпятие“. Неговата автобиография (1558) се превръща в перлата на творчеството му.

През 1562 година Челини се жени и има пет деца (две от които са незаконни). Скулпторът често боледува и поради тази причина не присъства на погребението на любимия си учител Микеланджело.

Бенвенуто Челини умира на 13 февруари 1571 година във Флоренция. Погребан е с големи почести в църквата „Благовещение“.

Бартоломе Естебан Мурильо

Бартоломе Естебан Мурильо
(1617-1682)

Мурильо 

Бартоломе Естебан Мурильо (Bartolome Esteban Murillo) е един от най-известните испански художници, основен представител на Севилската школа и родоначалник на испанския реализъм от XVIII век/

Роден е вероятно в края на 1617, тъй като е кръстен на 1 януари 1618 в Севиля. Бартоломе е най-малкото от 14-те деца на бръснаря Гаспар Естебан Мурильо и съпругата му, Мария Перес, които живеят в един манастир. След като през 1627 година умира баща му, а след това и майка му, Бартоломе остава сирак. Грижите за момчето се поемат от по-голямата му сестра Ан от близките им роднини.

Бъдещият художник започва обучението си първоначално при Хуан де Кастильо и възприема неговия стил. След като се запознава с творчеството на Ван Дайк обаче, се убеждава в неадекватността на следвания модел на работа. В желанието си да се откъсне от този стил и да се усъвършенства, отива в Мадрид, където сънародникът му Диего Веласкес му дава възможност да учи и да копира в кралските дворци произведенията на Тициан, Рубенс, Ван Дайк и Рибера и да развива своята техника. За периода 1642-1645 не е известно нищо за живота на Мурильо. Когато през 1645 година се завръща в Севиля, той има много по-различен начин на работа. Получава голяма поръчка от францисканския манастир. Скоро след това започва да се радва на популярност сред сънародниците си. На 26 февруари същата година се жени за Беатрис Сотомайор-и-Кабрера. До 1663 година дейността на художника се развива много добре, но на 1 януари 1664 година съпругата му умира и смъртта й оказва силно влияние върху неговата работа. Две години след това работи за църквата „Санта Мария ла Бланка“. За известен период живее в манастира на капуцините, където приема да декорира цялата стена на олтара. През май същата година е приет в Братството на милосърдието.

През 1670 година Мурильо създава една от своите най-добри творби в цветово отношение – „Светото семейство със св. Елисавета и св. Йоан Кръстител“, с което започва най-успешният период в творчеството му. Четири години по-късно завършва осем големи картини, темата на които е християнското милосърдие. През 1675-1676 година рисува много картини за капуцинския манастир в Севиля, а след това и няколко картини за севилската болница . Мурильо започва работа по голяма картина за олтара в Кадис, но пада и е принуден да се върне в Севиля.

Мурильо умира на 3 април същата година, а последната му картина, е завършена от неговия ученик, Осорио. Погребан е в църквата Санта Круз.