вторник, 12 февруари 2013 г.

Джон Кийтс 1795-1821


Джон Кийтс (John Keats, 31.10. 1795, Лондон - 23.02. 1821, Рим) е английски поет -романтик. Син на коняр. След смъртта на баща си (1804) преживява нищета и лишения. През 1810 г. губи и майка си. Учи в частно училище, чиракува при хирург, постъпва като студент в дн. Кралски колеж, посещава Шотландия и Ирландия. През 1817 г. издава първата си книга „Стихове”, а през 1818 г. - епичната поема „Ендимион”, а малко преди смъртта си публикува и трета книга с най-зрелите си стихове - „Хиперион”, „Изабела”, поемата „Ламия” и др. През 1819 г. се появяват „Ода за Психея”, „Ода за славея”, „Ода за гръцката ваза” и др. Умира от туберкулоза на 26 г. в Рим, където е погребан в протестантското гробище.


La belle dame sans merci

О, що ти липсва, бледен рицар,
де скръбно твоят взор се рей?
Повяхнаха треви и птица
        в леса не пей.
О, що ти липсва, бледен рицар,
така самин, от скръб терзан?
Настана есен, всеки плод е
        в полето сбран.
Бял крин, в роса от страх и треска,
върху челото ти цъфти,
А на страните — бледна роза
        без цвят почти.

Далеч една девойка срещнах,
тъй хубава — и само чар,
с коси вълнисти, с лека стъпка,
        очите жар.
Венец от рози аз й сплетох,
в сърцето си сградих й трон;
тя гледаше ме тъй любовно,
        и с нежен стон.
При себе си на коня взех я,
и вече глух бях, за света;
вървях така — вълшебни песни
        ми пейше тя.
Тя сладки корени ми даде,
див мед и манна; с нежен глас
на странен говор тя ми рече: —
        теб любя аз!

Тя в свойта пещера ме введе,
и там безумно зарида —
и там безумно аз целувах
        очи, уста.
Там с тихи песни тя приспа ме.
И сън видях — ах, сън проклет!
И тоз последен сън сънувам
        аз навред.
Царе, князе и воини бледни
там видях — страх, лица, омрази;
те викаха ми: в плен си ти у
la belle dame sans merci.

Там видях ледни устни в мрака,
очи раззинати без звук —
и аз събудих се — ето
        днес сам съм тук.

Затуй сега блуждая бледен,
и в болка погледа тъмней;
увяхнаха треви и птица
        в леса не пей...

Василий Кандински


Василий Кандински 
(1866-1944)
Василий Кандински
Василий Кандински 
Василий Василевич Кандински (Василий Кандинский) е руски художник и график, който заедно с Пийт Мондриан и Казимир Малевич е смятан за един от основоположниците и теоретиците на абстрактното изкуство на XX век. Автор е на изразителни и динамични композиции, изградени на базата на цветни петна, точки, начупени линии и отделни символи. И ако се приеме, че главното в изкуството е неговата вътрешна същност и духовното съдържание, Кандински смята, че най-добрият начин за постигане на неговото психофизично въздействие е чрез чистата цветова хармония. През периода 1907-1914 и след 1921 година художникът живее в чужбина.
Кандински е роден на 22 ноември (4 декември) 1866 година в Москва. Произхожда от семейството на търговци. Тъй като семейството му пътува много, през детските си години има възможност да посети редица руски градове и много европейски страни. През 1871 година Василий се установява в Одеса. По време на ученическите си години се занимава с музика и живопис. Завършва гимназия (1876-1885), а през 1885-1893 (с прекъсване през 1889-1891) завършва право в Московския университет. През 1889 година участва в етнографска експедиция в провинцията във Вологда, по време на която се запознава с древната руска иконография и народното творчество. Под влияние на впечатленията си от експедицията, както и от посещенията си на френските изложби в Москва (1896), където остава потресен от творчеството на Клод Моне, решава да се занимава с изкуство.
Около 1895 година Василий Кандински изоставя професията на университетски преподавател и изцяло се посвещава на изкуството. Установява се в Мюнхен (1897) и под ръководството на Франц фон Щук започва заниманията си в местната Академия за изящни изкуства. В началото на 1900 започва пътуванията си в Европа и в Северна Африка. Връща се в Русия, но през 1902 решава да се установи за постоянно в Мюнхен. Шест години по-късно отива в Мурнау на Баварските острови.
Кандински създава първото си абстрактно произведение през 1910 година. В същото време отделя голямо внимание на гравюрата на дърво. Участва в много руски и европейски изложения. Завършва трактата си „За духовното в изкуството“, който през 1911 година е публикуван на немски език. След Октомврийската революция взема активно участие в обществения живот. Става член на художествената колегия на Отдела по изобразително изкуство и председател на Общоруската комисия по закупките към музейното бюро за изобразителните изкуства към народния комитет на просветата. През 1919-1921 година завежда Московския музей за живописна култура и преподава в университета. Като художник-теоретик той разработва програма за дейността на Института за художествена култура, където е ръководител на секцията за монументално изкуство.
През януари 1921 Василий Кандински напуска института поради вътрешни разногласия. Скоро е избран за заместник-председател на новосъздадената руска Академия на художествените науки, която става ръководител и на физико-психологическото отделение. Междувременно в печата редовно се появяват негови статии и теоретични разработки. През декември 1921 е командирован в Берлин, за да създаде филиал на Академията за установяване на културни връзки с други страни.
През 1922 година Кандински е поканен да преподава в школата на “Баухаус”. Художникът успява да завоюва световно признание и негови изложби се провеждат в много музеи и галерии в Европа и Съединените щати. След като нацистите затворят “Баухаус” (1932) той се премества в Берлин, а в края на 1933 се установява в Ньой-сюр-Сен, предградие на Париж, където живее до смъртта си. Получава френско гражданство през 1939 година.
Изразително-органичния стил на Кандински се трансформира в 1920-1930-те години, когато широкото използване на правилни геометрични елементи все по-подреден характер.
Неговите творби са били включени от нацистите в изложбата “Дегенеративно изкуство” (Мюнхен, 1937), но част от творбите му са били унищожени. Първите месеци от нацистката окупация, художникът, прекарва в Пиренеите. Той отказва да емигрира в Съединение щати и през август 1940 се връща в Париж. Четири години по-късно решава да създаде комедийния филм-балет, използвайки музиката на Ф. А. Хартман. През ноември-декември 1944 се състои последната му частна изложба в Париж.
Василий Кандински умира на 13 декември същата година в Ньой сюр Сен, Франция.