Жозеф-Морис Равел

Жозеф-Морис Равел 
(1875 -1937)

Морис Равел – снимка Уикипедия

Жозеф-Морис Равел(Joseph-Maurice Ravel) е френски композитор и пианист. В много отношения той е неокласически музикант. Като композитор използва техники и композиционни структури, които обикновено са традиционни и диатонични, с такава математическа точност, че не може да не предизвика възхищение, но същевременно предлага и свои иновативни хармонии. Първото впечатление е, че е бил бил повлиян от Дебюси, но в действителност е вдъхновен от руската и испанската музика, както и от джаза в Съединените щати. Самият той се смята за импресионист като Дебюси, но имитира и стила на други композитори.

Морис Равел е роден на 7 март 1875 година в Сибур, близо до Биариц, във френския баски регион на границата с Испания. Баща му, Джоузеф Равел (1832-1908), е строителен инженер от швейцарски и савойски (Ravex) произход. Едновременно с това той е страстен любител на музиката. Майка му, Мари-Делуар Равел (1840-1917) е от баски произход, потомка на старо испанско семейство (или Делуарт или Елуарт). Жозеф-Морис има брат, Едуард Равел (1878-1960), с когото през целия живот запазва силна емоционална връзка.

На седемгодишна възраст младият Морис започва да учи пиано при Анри Гиз, а пет или шест години по-късно започва да композира и да се занимава с хармония при Шарл Рене. Родителите му го насърчават в тази дейност и през 1889 година го изпращат да учи в Консерваторията в Париж. Първоначално учи в общия профил, а по-късно става студент пиано. По време на обучението си в Париж той се среща с много млади и иновативни композитори (Les Apaches), които водят много бурен живот и са известни с голямата си склонност към консумацията на алкохол. По време на неговото обучение много му помага Шарл дьо Берио, известен на времето пианист. Голямо влияние върху него оказва запознаването му с работата на ексцентричния композитор Ерик Сати, както и личната среща с композитора и пианиста Рикардо Винесом. Именно след това се ражда голямата страст на Равел към съчиняването на музика.

През последните години от обучението си в консерваторията Морис Равел учи музика при големия френски композитор Габриел Форе. По негова инициатива той съставя цикъл от произведения с испански мелодии. Съвместната им работа продължава през следващите четиринадесет години. След завършването на Консерваторията младият композитор съчинява голям брой произведения (1900-1914). През този период няколко пъти се опитва да спечели престижната Римска премия, но без резултат. Поради възрастовото ограничение за участие в конкурса Равел се подготвя много добре за последния си опит. През 1905 година той вече е широко известен в Париж, но дълго време новаторското му творчество не е било признато в професионалните академични среди. За допускането му в конкурса му съдейства Габриел Форе. Четвъртият му пореден опит за номинация прераства в известния „скандален случай Равел“, едновременно с което славата му нараства още повече.

Морис Равел не е допуснат в конкурса с официалното извинение, че кандидатурата му е отхвърлена е заради неговата възраст. Но истинската причина е, че според комисията неговата дейност е „разрушителна и антимузикална“. Импресионистичната естетика на забележителните му произведения обаче вече се радват на успех и недопускането му до участие в конкурса води до голямо възмущение и протести сред музикантите и в печата. Скандалът придобива особено остър и „антикорупционен“ характер, когато става ясно, че абсолютно всички кандидати, допуснати за участие в конкурса през 1905 година, са били студенти на един и същи преподавател – Шарл Ленев.

Този факт предизвиква огромното възмущение на композитори, писатели, артисти и почитатели на музиката. Скандалът получава широка публичност и рязко повишава авторитета и популярността на Равел. Въпреки че не участва в конкурса, сред интелектуалното общество победителят е той и това спомага още повече за неговата известност. Творбите му започват да се търсят още повече.

Морис Равел е бил повлиян от различни стилове музика от различни части на света – американски джаз, азиатска музика и традиционни народни песни от цяла Европа. Морис не е религиозен, а вероятно е бил атеист. Религиозните теми не са го привличали, за разлика от други композитори като Рихард Вагнер например. За вдъхновение предпочита да използва класическата митология. Той никога не се е женил, въпреки че е имал няколко дългосрочни връзки. Бил е известен и като постоянен посетител на публичните домове на Париж.В началото на Първата световна война Равел е мобилизиран в армията. Въпреки доброто му здравословно състояние обаче, медицинската комисия не го одобрява за никой вид войска. Причината е твърде ниският му ръст, който не отговаря на военните стандарти. В продължение на три години обаче той продължава да настоява и използва всички средства, за да влезе в армията. През октомври 1917 успява да стане доброволец и в продължение на малко повече от три години е шофьор – първо в пехотен полк, а след това в авиационен.

След края на войната Морис Равел се премества в Париж. Отдава се на композиране и предприема редица турнета. През 1928 година посещава Съединените щати и Канада с влак. Изнася концерти за пиано в големите концертни зали от двадесет и пет града. Сред неговите ученици са Морис Делаж и Ралф Вон Уилямс.

През 1932 година Равел претърпява сериозна автомобилна катастрофа. Получава тежка мозъчна травма, след което артистичната му продукция намалява значително. Претърпява инсулт в лявото полукълбо на мозъка, след което не може повече да чете музика, но е в състояние да продължи да дирижира оркестъра си. Поради атрофия на мозъка, състоянието му се влошава много до 1937 година. На 18 декември е опериран, но операцията се оказва без успех и Равел умира десет дни след това. Погребан е в гробището на парижкото предградие Левалоа-Пере.

Джордж Гершуин

Джордж Гершуин 
(1898-1937)

Джордж Гершуин 

Джордж Гершуин(George Gershwin) е американски композитор, пианист и диригент. Композира както класическа музика, така и за Бродуей. Неговата работа е в диапазона от класическа музика до джаз. Считан е за основател на американския мюзикъл. Някои от неговите композиции в джаза стават стандарти и до днес се използват в музикалното образование.

По време на кратката си кариера (Гершуин умира на тридесет и осем години) създава 33 музикални пиеси за театър, 15 класически опери, 7 филм-мюзикъли (три от които са публикувани посмъртно) и повече от 700 незабравими песни, извлечени от мюзикълите, направени индивидуално или заедно с брат му Айра Гершуин, който пише текстовете. Почти всички тези песни са се превърнали в стандарти и с осъвременени аранжименти са използвани от певци и джаз музиканти като Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Джуди Гарланд, Франк Синатра, Дженис Джоплин, Мадона и Стинг.

Джордж Гершуин е роден на 26 септември 1898 година в Бруклин, Ню Йорк, в еврейско семейство от руски произход. Баща му сменя името си малко след като емигрира от Санкт Петербург. Четири години по-късно той среща руската емигрантка Роза Брускин и се жени за нея. Фамилното име на родителите му е Гершовиц, а истинското име на композитора е Янкел. Той е второто от четирите деца в семейството. Първата в семейството, която започва да се занимава с музика е Франсис, сестрата на Джордж и Айра, но тя оставя бъдещата си музикална кариера, тъй като се омъжва и решава да се посвети на семейството си. По това време все още се счита непристойно за една омъжена жена да се занимава с развлекателна дейност.

Известно е, че Гершуин чува джазова музика, когато е 6-годишен. Сериозен интерес към музиката проявява когато е на десетгодишна възраст. Започва да свири на пианото на по-големия си брат и в продължение на две години взема уроци по пиано. Опитва се да възпроизвежда мелодиите, които чува на оркестровите концерти и изучава класическия метод на големите европейски майстори. През целия си живот не престава да се учи и да усъвършенства своята техника. По време на обучението си се запознава с известния американски композитор Хенри Коуел и с руския професор Шилингер, известен със своя подход за съчиняване на музика от математическа позиция, опитвайки се да разработи универсален алгоритъм.

Петнадесетгодишен, Джордж Гершуин напуска училище и намира първата си работа – свири на пиано и пише песни за Jerome H. Remick and Co., процъфтяваща музикална нюйоркска индустрия, известна тогава като Tin Pan Alley. Печели по 15 долара седмично. Успява да привлече вниманието на известни продуценти и режисьори. През 1916 година, едва 18-годишен, Гершуин е назначен за композитор за големи мюзикъли на Бродуей и започва да получава 35 долара на седмица. Успехът идва постепенно. Междувременно пише пиеси за пиано, използвайки различни псевдоними, докато накрая се спира на “Джордж Гершуин”. През 1920-1924 година създава десетки произведения.

Истинският му успех като композитор на Бродуей идва с мюзикъла „Lady, Be Good!“, който е първата съвместна работа с неговия брат. Айра пише либретото за техните произведения и през следващото десетилетие сътрудничеството им се оказва най-продуктивното в Бродуей и им носи огромна популярност. Най-успешното им шоу е „Of Thee I Sing“ (1931), за което получават премията Пулицър, присъдена за първи път за музикална постановка. Най-мащабната и амбициозна работа в творчеството на Гершуин е „фолклорната опера“ „Porgy and Bess” (1935). Тя все още се счита за една от най-големите американски творби на ХХ век не само заради качеството на представените песни, но и поради своята иновативност (почти всички герои са чернокожи). Основната причина, поради която композициите на Гершуин не губят популярност, се дължи на съчетаването на елементи, които показват големи познания на класическите техники.

Гершуин получава само една номинация за Оскар за една песен, написана заедно с брат му Айра – They Can’t Take That Away from Me. През 1936 година той се премества в Холивуд, за да композира филмова музика. Неговата слава достига нивото на такива велики негови съвременници като Коул Портър и Ървинг Берлин.

В началото на 1937 година Гершуин започва да изпитва симптомите на това, което ще се окаже мозъчен тумор – ужасно главоболие и постоянно чувство за миризма на изгоряла гума. На 11 юли припада на снимачната площадка. Умира в болницата след спешна операция, която обаче се оказва безполезна. По ирония на съдбата неговият идол Морис Равел умира няколко месеца по-късно, по време на подобна операция на мозъка.