Бенвенуто Челини

Бенвенуто Челини
(1500-1571)

Бенвенуто Челини 

Бенвенуто Челини (Benvenuto Cellini) е изключителен италиански скулптор, ювелир, художник, воин и музикант от епохата на Ренесанса. Мястото му в историята а изкуството се определя преди всичко от неговата работа в областта на скулптурата. Творчеството му оказва влияние върху развитието на маниеризма. Създава своите най-значими произведения по време на престоя си във Франция и след своето завръщане във Флоренция.

Роден е на 3 ноември 1500 година във Флоренция. Син е на флорентинския музикант и архитект маестро Джовани Челини, който е бил собственик на земя и майстор по изработването на музикални инструменти. Джовани се жени за Мария Лизбета Граначи и Челини е второто им дете, родено след 19-годишен брак. Въпреки желанието на баща си да се занимава с музика, младежът става чирак в ателието на майстора Антонио ди Сандро, известен като Марконе, и при него започва обучението си по методите на художествена обработка на метала. През тези години влиза в редица спорове и конфликти със свои колеги-златари, поради което през 1516-1523 е бил изгонен от родния си град.

Персей с главата на Медуза 

След дълги скитания по цялата страна (Рим, Пиза, Сиена и други градове), през 1524 година Бенвенуто Челини се установява в Рим, където се сприятелява с художници и скулптури, както и с видни представители на Ватикана. Папа КлиментVII остава изключително впечатлен от способностите и бързината, с която Челини работел. Три години по-късно участва в защитата на Рим от имперските войски, след което напуска града. Връща се две години по-късно и получава поста на началник на папския монетен двор, като какъвто работи до 1534. През този период създава известния медал Пиетро Бембо. Всичките му ювелирни произведения от тази епоха (с изключение на няколко медала) са били претопени.

За да отмъсти за брат си, през 1531-1534 Челини убива един бижутер и нападана нотариуса, след което избягва в Неапол, където убива друг бижутер, тъй като говорел лошо за него в папския двор. През 1537 постъпва на служба в кралския двор при Франсоа I, за когото изработва портретен медал. След това отново е арестуван в Рим с обвинението в кражба на папски бижута, но успява да избяга. Три години по-късно, за да избегне бъдещи проблеми, се установява във френския кралски двор във Фонтенбло. Във Франция художникът усвоява техниката на леене на бронз и от този момент започва да изпълнява големи скулптурни поръчки.

Разпятие на Челини 

През 1545-1553 година Челини е на служба при херцога Козимо I Медичи във Флоренция. Създава редица статуи и реставрира антични произведения. Отново е затворен заради нападението на бижутер (1556), а през следващите години поради обвинение в хомосексуализъм получава четиригодишен домашен арест. Последното му монументално произведение е „Разпятие“. Неговата автобиография (1558) се превръща в перлата на творчеството му.

През 1562 година Челини се жени и има пет деца (две от които са незаконни). Скулпторът често боледува и поради тази причина не присъства на погребението на любимия си учител Микеланджело.

Бенвенуто Челини умира на 13 февруари 1571 година във Флоренция. Погребан е с големи почести в църквата „Благовещение“.