Джордж ГЕРШУИН    1898 - 1937

Джордж Гершуин е един от най-популярните американски композитори. Неговата музика е станала любима за слушателите от целия свят. Привлекателната й сила и до днес — вече няколко десетилетия след неговата смърт — не е намаляла. Произведенията му звучат постоянно на концертните подиуми, в оперните и оперетните театри, в кинозалите, по радиото и телевизията и доставят радост на милиони слушатели. Творбите на Гершуин притежават богата и достъпна мелодичност и са наситени с много емоционалност. Те са изградени върху основата на народната песенност и особено на негърския фолклор. Шостакович, който високо цени изкуството на Гершуин, изтъква, че неговата музика е предназначена „за обикновените хора, за техните радости и скърби, за живота. Затова тя е истински национална…“

Гершуин е роден на 26 септември 1898 г. в Ню Йорк. Произхожда от семейство на дребен търговец. Започва да учи пиано отрано и така се увлича, че неговият баща се принуждава да му вземе учител по теория на музиката. Петнайсетгодишен, Гершуин става професионален музикант: постъпва в една музикална къща, където просвирва на клиентите нотите, които искат да си купят. Така той се запознава с множество танцови мелодии и песни и решава да се насочи към този вид изкуство. Младият композитор започва да пише песни главно под влияние на Ървин Бърлин и Джером Керн, но скоро намира свой музикален език. Постепенно песните му си спечелват широка популярност и неговото име на композитор става известно. Гершуин напуска работата си в магазина и се отдава на усилена творческа дейност.

През 1919 г. той написва първата си оперета. „В осем и половина часа“, която има посредствен успех, но последвалата я „Ла, ла Люсил“ през следващата година му донася истинска, слава. Видният пианист и диригент Пол Уайтмън предлага на Гершуин да напише оркестрово произведение за неговите концерти. Само за три седмици се ражда най-популярната творба на композитора — „Рапсодия в синьо“, изпълнена на 12 февруари 1924 г. под диригентството на Уайтмън и с участието на автора. Успехът е невероятно голям. Оттогава тази бляскава и увличаща творба с оригинално и заинтригуващо название^[35] се смята за класическа в американския джаз. През същата 1924 г. Гершуин създава великолепната оперета „Леди, бъдете добра“ и няколко песни. Следната година донася едно от най-значителните произведения на композитора — Концерт за пиано и оркестър във фа. Това е оригинално и бликащо от жизненост произведение, което разкрива и друга страна на голямото дарование на композитора. След това се редят оперети, песни, клавирни пиеси и мн. др. През 1928 г. Гершуин написва прочутата си симфония-поема „Един американец в Париж“, за която Морис Равел се изказва изключително ласкаво. В поемата са пресъздадени смесените чувства на автора, изпитани по време на посещението му в Париж. „Когато се разхождах по Шан-з-Елизе, аз мислех и за дома си, за реката Хъдзън …“

Наред с оперетите Гершуин започва да пише и филмова музика, която го прави още по-популярен. По това време композиторът не твори само в „леките“ жанрове, той създава и творби като „Кубинска увертюра“, „Втора рапсодия“ и др. В последните години на своя недълъг живот Гершуин написва най-значителното си произведение — операта „Порги и Бес“, която е първата американска национална опера.

Гершуин умира на 11 юни 1937 г. в Ню Йорк

.

 

Карл Мария фон ВЕБЕР       1776–182 

Вебер е един от най-големите представители на немската музика от първата четвърт на миналия век. В неговото творчество се утвърждава немската романтична опера. Той упорито и настойчиво се бори за създаването на национална оперна школа. След немските опери на Моцарт — „Отвличане от сарая“ и „Вълшебната флейта“ — творбите на Вебер са ново постижение в тая насока. Но не само в обогатяването на немското оперно творчество е заслугата на Вебер, а преди всичко в това, че тласка неговото развитие напред по нов, по-широк път. Именно неговите музикално-сценични творби (особено „Вълшебният стрелец“) са основата, върху която се изгражда операта в Германия. Те са всъщност почвата, върху която се появяват и произведенията на Вагнер.

Оперното творчество на Вебер се гради върху традициите на зингшпила. В оперите си композиторът пресъздава различни страни от историята и бита на народа, рисува и приказния свят на мита. Чрез своите високохудожествени и силно въздействуващи произведения Вебер не само утвърждава немското оперно творчество, но и допринася решително за преодоляването на италианските влияния в него. В речта си, произнесена по случай пренасяне тялото на Вебер в Германия през 1844 г., Вагнер дава най-висока оценка на неговото дело. Между другото той казва: „Англия ти отдаде заслуженото. Франция ти се възхищаваше, но само Германия може да те обича истински, защото ти си нейно дело, един хубав ден от нейната история, една гореща капка от нейната кръв, отломък от нейното сърце.“

Карл Мария фон Вебер е роден на 18 ноември 1786 г. в Ойтин. Произхожда от семейство на пътуващи артисти. Той отрано проявява музикалното си дарование, но тъй като семейството му не се задържа дълго на едно място, не успява да получи системно музикално образование. Вебер сменя много учители, между които и Михаел Хайдн[21] и абат Фоглер. На 14 години той е автор на няколко инструментални пиеси. Въпреки лошите условия Вебер достига до истинско съвършенство в свиренето на пиано и успява да придобие сериозна професионална подготовка по композиция и теория на музиката. Когато става диригент в оперния театър във Вроцлав (Бреслау), той е едва осемнадесетгодишен, но зад гърба си има вече доста произведения, между които и операта „Петер Шмол и неговите съседи“ (1801). След това той работи в Карлсруе и Щутгарт. През 1810 г. написва операта „Силвана“, която се изнася във Франкфурт, а през следващата — „Абу Хасан“. Тази опера е създадена в духа на немския зингшпил и в нея блясва напълно оригиналността на композитора. През тези години Вебер изнася като пианист много концерти и бързо си спечелва име на голям изпълнител. Патриотичните настроения през второто десетилетие на века, които са обхванали интелигенцията и младежта, оказват силно влияние и върху Вебер. Той написва един сборник патриотични песни „Лира и меч“ по текстове на Т. Кьорнер.

През 1813 г. Вебер е диригент на оперния театър в Прага. След три години отива в Дрезден. Там създава едни от най-значителните си творби. Сред инструменталните му произведения се открояват: „Покана за танц“ за пиано (оркестрирана от Берлиоз), Концертна пиеса за пиано и оркестър и Концерт за кларинет и оркестър. Обаче най-ценните му творби са оперите „Вълшебният стрелец“ (1820), рицарско-романтичната „Еврианта“ (1823) и вълшебно-приказната „Оберон“ (1826), а също и музиката му към драмата на Волф „Прециоза“ (1820). Освен това Вебер има и две незавършени опери — „Рубецал“ (1804) и „Тримата пинтос“ (1820), завършена от Густав Малер през 1888 г.

През 1826 г. Вебер заминава за Лондон, където се е ползувал с голяма популярност, за да постави последната си опера „Оберон“, но заболява тежко и умира на 5 юни същата година.

Ханс Кристиан Андерсен 1805 - 1875

Ханс Кристиан Андерсен е датски поет и писател, автор на романи, пиеси, пътеписи, стихове, останал известен в световната литература най-вече като автор на приказки и разкази, издадени през 1835-1872 в 24 сборника.

Роден е на 2 април 1805 в град Оденсе в бедното семейство на обущар и перачка. След смъртта на баща му единадесетгодишният Ханс Кристиан ходи на училище спорадично, прекарва времето си повече във съчиняване на истории и фантазиране, отколкото на учене, и имитира танцьори и акробати и рецитира пиеси на всеки, който пожелае да го слуша. За да сложи край на това, майка му го изпраща да учи занаят при тъкач, шивач и в цигарена фабрика.

Само три години по-късно, на четиринадесетгодишна възраст, Ханс Кристиан заминава за Копенхаген, воден от желанието си да стане знаменит актьор. След още три години на крайна бедност, директорът на Кралския театър в Копенхаген открива таланта на младежа, осигурява средства за обучението и следи развитието на Андерсен. През 1828 г. той издържа приемните изпити в университета в Копенхаген, а на следващата година  публикува първите си литературни опити.

Страстта на Андерсен към пътувания се разпалва през 1833, когато кралят финансира 16-месечно пътуване из Германия, Франция, Швейцария и Италия. До края на живота си Андерсен предприема десетки пътувания и прекарва почти 15 години в други държави, преживяванията от които са описани в много поеми, пиеси, романи и пътеписи.

Първият истински успешен роман на Андерсен "Импровизатор" е отпечатан през 1835 година. В него, както и в "Само цигулар" (1837), намира израз типичния за романтиците конфликт на поета-мечтател с пошлостта и безсърдечието на "света".

През същия период от време са издадени също три негови сборника "Приказки, разказани за деца" ("Eventyr, fortalte for børn"). Сред тях са "Принцесата и граховото зърно", "Русалка", "Новите дрехи на царя", "Огнивото", "Цветята на малката Ида" и други. С тях Андерсен преобразува жанра на литературната приказка, ползващ се с голяма популярност в епохата на романтизма. Андерсеновите приказки били посрещнати нееднозначно от датската критика, която не осъзнала веднага новаторството на Андерсен. От мнозина те били приети като прекалено "леки" за възрастни и недостатъчно назидателни за деца.

Въпреки това славата на Андерсен непрекъснато растяла. По-късно виждат бял свят и приказките "Най-хубавата роза на света", "Храбрият оловен войник" (1838), "Славеят" (1843), "Грозното патенце" (1843), "Снежната царица" (1844), "Малката кибритопродавачка" (1845), "Сянката" (1847), "Майка" (1848) и други.

Публикуваните Андерсенови приказки са 168 на брой. Някои от тях съдържат народни предания ("Дивите лебеди", "Свинарят"), други - мотиви от испанския, италианския фолклор и от "Приказки от хиляда и една нощ", но голяма част от най-известните му приказки са изцяло плод на въображението и таланта на Х.К. Андерсен ("Палечка", "Оле затвори очички", "Храбрият оловен войник") и много други.

След няколкогодишни страдания, на 4 август 1875 Андерсен умира от рак на черния дроб в Копенхаген, и е изпратен с цветя и траурни венци от бедни и богати, и от обичта на целия датски народ.

Теодор Траянов 1882 - 1945

Теодор Василев Траянов е роден в Пазарджик на 30.01.1882 г. Завършва Първа мъжка гимназия в София, следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и в Техническото висше училище във Виена (1901-1908). Доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, участник в четата на Христо Чернопеев. Заема различни дипломатически длъжности - Виена (1914-1920), Бреслау (Вроцлав, 1922). След 1923 г. се установява в България и се отдава на литературна дейност. Учител в Първа мъжка гимназия (1926-1933). Умира на 15.01.1945 г. в София. Активен сътрудник на литературния печат. Редактор (заедно с Ив. Радославов и Л. Стоянов) на сп. "Хиперион" (1922-1931). Символист и романтик в поезията си, ревностен следовник на немските философски и литературни традиции, Траянов, заедно с Яворов, е провъзгласен от критиката за родоначалник на символизма в българската поезия. Автор на стихосбирките "Regina mortua" (1909), "Химни и балади" (1912), "Български балади" (1921), "Песен на песните" (1923), "Романтични песни" (1926), "Освободеният човек" (1929), "Декламаториум" (1932), "Пантеон" (1934), "Земя и дух. Кн. 1" (1941). Т. Траянов адаптира на български език произведения за деца, превежда драматургични текстове, пише литературни, театрални и музикални статии и рецензии

ГОРСКИЯТ ЧАР

Гората се дига в почуди,

полюшват се тежки листа,

и техният шепот събуди

заспалите нощни цветя.

И тъмните брястове блесват,

затихнал върхът им шуми,

низ грани се мълком надвесват

невидени бледни моми.

Обтягат те сребърни струни,

свенливите лунни мечти,

по устни ме всяка целуне,

целуне и пак отлети.

Луната изплува полека,

пониса се в облачен свод,

към заник тя дири пътека,

през бездни - спасителен брод.

ВЪЛШЕБНА НОЩ

Преди звездите да затлеят,

преди зора да зазори,

мъгли се призрачно люлеят

над самодивските гори.

Към тебе тръгвам, буден дебна

какво сърцето ми таи,

а в него лирата вълшебна

безумно звуците струи.

В ответ се хоровод възима

по самодивски върхове,

сърцето шепне твойто име,

душата скръбно го зове.

Аз знам, че твоят взор посреща

деня над призрачни гори,

и не в роса - в сълза гореща

лъчът на утрото гори.

НЕЗЕМЕН БИСЕР

Пробягват по нощните листи

следи от неземна ръка;

поведен от стъпки лъчисти,

минавам безмълвна река.

Дочувам от горските грани

за дъб сред незнайни поля,

за скрито безценно имане

под призрачна бяла скала.

Там наниз през нощите грее,

по-грейнал от бледни луни:

сълзи на залюбена фея,

що вечната скръб вкамени.

Ще нося вълшебния бисер,

той лик на разлъка таи,

орисана горест отниса

и сини целебни струи.

Никола Михайлов 1876 - 1960

Никола МИХАЙЛОВ Ненов е роден на 30 януари 1876 в Шумен. Починал е на 20 май 1960 в Хамбург, Германия.
Никола Михайлов посвещава голяма част от изкуството на Жената. За него тя е истинската живопис, но също така и загадка, която се крие зад тихи усмивки, спуснати клепачи, смяна на настроението. Женските образи са допълнени от интериора и дрехите, чрез майсторски нарисувани спускащи се драперии и гънки, които увличат погледа и примамват въображението.Никола Михайлов създава още озиции вдъхновени от нашите легенди и фолклор, рисува портрети на наши културни личности и е сред основателите на реалистичната портретна живопис в България.
 
Никола Михайлов започва да изучава рисуване още в гимназията при проф. Иван Мърквичка. През 1895 заминава да учи в частните художествени училища В Атина и Мюнхен, до 1997 г. вече прави копия на творбите в Мюнхенската Пинакотека. Отваря училище по рисуване в Мюнхен (1900). Учителства в София (1902), и става художник на Министерство на просветата. През 1897 участва във Втората художествена изложба. Специализира в Париж и Лондон, където продължава да се учи, правейки копия в музеите. През 1911 се връща в Германия и заживява като художник на свободна практика в Берлин и Хамбург. Пътува почти през целия си живот, оставайки за кратко в някоя държава. Рисува портрети в Аржентина, Чили, Бразилия, Италия, Англия, Австрия. 
Създава портретите на Андрей Протич (1902), П. Р. Славейков (1903, НХГ), Пенчо Славейков (1902 и 1909, НХГ), П. Ю. Тодоров (1908, НХГ), Хр. Г. Данов (ок. 1905-1910, НХГ), Ив. Вазов (1909, НХГ), Др. Цанков (1911) и др. 
Загадачният образ на жената го преследва през целия му живот. Търси нейната психология чрез позата и жеста, дрехите, атмосферата на стаята. По-известни картини:
"Портрет на Катя Михайлова" (ок. 1900), "Жената на художника Ида Муглер" (1905, 1907, НХГ), "Портрет на Зоя Хаджова" (1906), "Портрет в синьо" (1909), "Портрет на графиня Войнович" (1910, НХГ), "Портрет на Пенка Георгиева" (1915). 
Създава и множество композиции вдъхновени от нашия фолклор и митология: "Самодивско хоро" (1900), "Самодиви" (1901), "Самодиви и конник" (1901), "Сирена" (1906) и пейзажи: "Пейзаж от Тетевен" (1910) и др. Негови картини се намират в НХГ, ХГ в Пловдив, Шумен и Бургас. Никола МИХАЙЛОВ Ненов е роден на 30 януари 1876 в Шумен. Починал е на 20 май 1960 в Хамбург, Германия.