Роден на 1 април 1862 г. в Ески
Заара (дн. Стара Загора).
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец; дописен член на БАН.
Завършил Академията за изящни изкуства във Флоренция.
Бил е гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София; професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването; директор на Художествената академия.
Сред по-известните му картини са: "Връщане от гроздобер", "Пазар на грозде в Евксиногад край Варна", "Златар на Софийския пазар", "Из Софийския пазар", "Група селяни на пазар в София", "Група селянки на пазар в Силистра", "Портрет на Иван Мърквичка", "Автопортрет".
Автор на първите морски пейзажи в българската живопис: "Варненско пристанище", "Варненски бряг", "Варненско море".
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред публикациите му в периодичния печат са "Писма върху България", които излизат във вестниците "Балканска зора", "Вечерна поща", "Свят", "Мир" и сп. "Изкуство".
Починал на 20 август 1930 г.
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец; дописен член на БАН.
Завършил Академията за изящни изкуства във Флоренция.
Бил е гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София; професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването; директор на Художествената академия.
Сред по-известните му картини са: "Връщане от гроздобер", "Пазар на грозде в Евксиногад край Варна", "Златар на Софийския пазар", "Из Софийския пазар", "Група селяни на пазар в София", "Група селянки на пазар в Силистра", "Портрет на Иван Мърквичка", "Автопортрет".
Автор на първите морски пейзажи в българската живопис: "Варненско пристанище", "Варненски бряг", "Варненско море".
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред публикациите му в периодичния печат са "Писма върху България", които излизат във вестниците "Балканска зора", "Вечерна поща", "Свят", "Мир" и сп. "Изкуство".
Починал на 20 август 1930 г.
Антон Митов впечатлява с трудолюбието си и
умението да вмества в графика си десетки ангажименти. Освен като художник и
преподавател той работи и като лектор. Непрекъснато пътува из цялата страна, за
да изнася доклади и беседи, защото е убеден, че изкуството трябва да стане
по-близко до обикновените хора. Същевременно пише художествена критика, рисува
стенописи в църкви и манастири, както и илюстрации за романи като „Под игото” и
почти не му остава време за почивка. Много преди да почине през 1930 г., той е
признат не само за един от най-великите ни художници, но и за един от
най-големите патриоти. Успява да възпита в духа на изкуството и сина си Борис
(1891-1963), който също става известен художник, преподавател и професор в
Художествената академия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар