Петр Ильич Чайковский (1840-1893)
Искрената необходимост да отгледа свои деца, желанието му и стремежът му да създаде семеен уют, са били обречени на неуспех. Затова пък известни са били отношенията му с И.И.Котек, С.Киреев, К.С.Шиловский, В.С.Шиловский… Запазени са писмата им и множеството общи снимки, от които стават ясни дългогодишните им взаимоотношения и тайните им разочарования. Остават съхранени свидетелствата за увлечението му към младата певица Д.Арто, едва не преминало в обвързване, увлечение, което намира отражение в създаването на вокалния цикъл върху френски автори. В по-късен етап по поръчка пише клавирни пиеси, в които темите пряко изразяват дълбокото сътресение от самоубийството на неговия млад приятел Зак…
Няма човек, който да не е чувал това име и да не го свързва с поне някои от ярките му творби – балетите „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката” и „Спящата красавица”, темите от увертюрата „Ромео и Жулиета” и от Първия клавирен концерт, както оперите „Евгени Онегин”, „Дама Пика”, симфониите му…
Познат е с романтичната си, емоционална и нежна музика, считан за един от най-големите композитори от епохата на Романтизма и най-известният композитор в руската класическа музика. Бил е освен това диригент, преподавател и като цяло открояваща се музикална личност. Самият руски император Александър III му отпуска три хиляди рубли като вид признание за неговия талант и културна дейност. В зряла възраст Чайковски вижда и дирижира собствените си произведения в Болшой театър, славата и признанието не са му липсвали.
Но зад тази бляскава фасада се крие един драматичен живот – неувереност, терзания, емоционални изтъпления в различни крайности, омраза и любов, стремеж към идеалите на хуманизма и огромни човешки разочарования. Всичките му произведения са пропити с биографични препратки. Дори на пръв поглед да няма връзка, впоследствие стават ясни причините за наличието на едно или друго в тях. В различни документи се изясняват обстоятелствата за съчиняването на всяка една голяма творба.
Въпреки това личността му остава все така неизвестна на масата. Хората, които не се интересуват от класическата музика, имат съвсем бегла и в повечето случаи погрешна представа за този композитор. Повечето информация открито идеализира Чайковски като композитор, явно пренебрегва някои биографични факти от неговия живот, изкривява онова, което е запазено като свидетелство за личността му и в крайна сметка създава различно от действителното, но достатъчно приемливо лице. Историческата отдалеченост обаче и погрешните представи могат да се преодолеят с множеството документи, които са ни останали.
Пьотр Илич Чайковски е роден на 27 април/7 май 1840 година в селище към Камско-Воткинския завод, Вятска губерния (днес град Воткинск, Удмуртия). Баща му, Илья Петрович Чайковский (1795-1880) е бил инженер от украински произход, директор на завода. Майка му се е казвала Александра Андреевна Ассиер с далечно френско родословие. Чайковски е изпитвал особена привързаност към нея. Заедно с него са живяли доведената му сестра Зинаида, по-големия брат – Николай и по-малките – Александра, Иполит и двамата близнаци Модест и Анатолий.
Родителите му обичали музиката, майка му е свирила на пиано и е пеела. Притежавали са механичен орган – оркестрина, на която за пръв път Чайковски чува изпъление на Моцартовия „Дон Жуан”. Това разбира се довежда до желанието му да свири на пиано и още тогава се проявявал таланта му.
През 1849 година обаче семейството се мести в град Алапаевск, а на следващата в Санкт-Петербург. Чувствайки не достатъчно добрия си социален статус и произход, родителите на Чайковски изпращат сина си да учи в Императоското правно училище, за да има доходоносна професия.
В пансиона, където той живее и учи, не престава да се занимава с музика, която им преподават факултативно. Момчето трудно преживява раздялата със семейството си, а през 1850 година майка му се разболява от холера и умира. Смъртта й силно се запечатва в съзнанието му.
След завършването на училището получава служба в Прокуратурата. Паралелно с работата започва да посещава уроци в Санкт-Петербургската консерватория (тогава все още не е била организирана като такава), а впоследстие се отказва от държавния си чин и се премества в Московската консерватория.
В Москва Чайковски има досег с групата руски композитори, от т.н. “Магучая кучка” сред които Римски-Корсаков и Балакирев, отдадени на националистическите си страсти и създаващи „руска” музика. Сред тях обаче Чайковски седи твърде космополитен и бива отстранен, понеже „не е достатъчно руски”. В консервативните среди качествата и начина му на мислене изведнъж го открояват от масата.
Самият той е привлечен от западните композитори, особено от музиката на Моцарт, към която изпитва особен афинитет. Има интерес и към френските композитори Бизе и Сен-Санс, от които черпи доста свобода в музикалния изказ и типично френски маниер. Обвиненията срещу Чайковски, че не пише „достатъчно” по руски тертип обаче са безпочвени. В неговата музика почти без никаква обработка се пренасят известни руски народни мотиви, самата постройка и всичко свидетелства за неизбежната и в същото време естетически издържаната съпричастност към руската музикална мисъл. Като оценка за творчеството на Чайковски, след време Стравински признава, че музиката, „която може да се покаже на всеки като не напълно руска, във всеки случай е дори по-руска от онази музика, която отдавна има етикет за руски колорит.” И наистина е така – възприемането на националното не само и единствено използвайки руските музикални традици, отварят възможността за още по-дълбокото му изобразяване. Тази линия следват едни от най-великите руски композитори от следващите епохи – Рахманинов, Скрябин, че дори и Шостакович.
В началото на музикалната си кариера Чайковски е срещал не малко негативизъм и неразбиране. Самият той се е поддавал на провокациите от страна на други музиканти и като цяло от заобикалящите го хора, като прави не малко грешки и в личен план.
Чайковски е водил доста голяма кореспондеция с около 600 души, а в същото време се е стремял към самота и спокойствие. Контактувал е с членовете на семейството си и е бил силно привързан към тях. Същевременно се е отнасял с пренебрежение и насмешка към собствения си произход и към възприемането на класите. Интересувал се е от индивидуалността на отделния човек, имал е изключителни хуманни и демократични възгледи, с които е бил считан за „съмнителен” либерал в монархическото общество.
Имал е тясна връзка с Надежда Филаретовна фон Мекк – богата вдовица с няколко деца. По нейно, а вероятно и по общо желание техните отношения са се изразявали единствено в 14 годишна изключетелно съдържателна и сериозна кореспонденция. С нейната финансова помощ той има възможност да се посвети на творчеството, без да бъде постоянно ангажиран в консерваторията. Паралелно с това в други писма е бил не особено справедлив и честен спрямо нея, явно желаейки да се откъсне от зависимостта, каквато е чувствал от нея.
Една от най-големите му грешки вероятно е връзката му с младата с повече от 20 години Антонина Ивановна Милюкова, с която се опитва да направи опит да създаде семейство. Бракът помежду им, сключен през 1877 година, продължава едва девет месеца, достигайки най-критичния за Чайковски момент, когато прави опит за самоубийство. Тогава брат му му оказва помощ и го отвежда в Санкт-Петербург, където Пьорт преживява нервен срив.
Искрената необходимост да отгледа свои деца, желанието му и стремежът му да създаде семеен уют, са били обречени на неуспех. Затова пък известни са били отношенията му с И.И.Котек, С.Киреев, К.С.Шиловский, В.С.Шиловский… Запазени са писмата им и множеството общи снимки, от които стават ясни дългогодишните им взаимоотношения и тайните им разочарования. Остават съхранени свидетелствата за увлечението му към младата певица Д.Арто, едва не преминало в обвързване, увлечение, което намира отражение в създаването на вокалния цикъл върху френски автори. В по-късен етап по поръчка пише клавирни пиеси, в които темите пряко изразяват дълбокото сътресение от самоубийството на неговия млад приятел Зак…
Начинът му на живот е бил сравнително екстравагантен за тогавашното общество. По всяка вероятност Чайковски е осъзнавал това и е правил опити да се прикрие от чуждото неразбиране. Поредицата от трагични събития в живота му го подтикват да посегне и към чашата. Самият той в тази връзка споделя – „Казват, че злоупотребата с алкохола е нещо вредно. Но аз съм болен човек, пълен с неврози, и затова не мога без алкохолната отрова.”
През 1890 година неговата далечна приятелка Надежда Филаретовна фон Мекк преустановява кореспонденцията. Самата тя се оказва на ръба на финансовия банкрут и престава да отговаря на писмата му. Това е поредното сътресение за Чайковски. Той остава в тъмнината на незнанието за неговата Надя, която тайно страда от психическо разтройство. Друга версия на този разрив в отношенията между двамата е вероятно отдръпването на Надежда, понеже е разбрала за личния живот на Чайковски. Според тази версия тя вероятно е планирала да ожени една от дъщерите си за него, тъй като по същото време се стараела да свърже друга своя дъщеря с Клод Дебюси, който живее по това време в Русия и е бил учител по музика в семейството й.
Каквито и да са причините за събитието, то явно подтиква Чайковски да замине на следващата година за Ню Йорк. Вероятно пътуването е било израз на желанието му да избяга от всички съсипали го събития. Същевремено в онзи момент той се е радвал на доста широка известност в световните музикални среди.
В Америка Чайковски вижда съвсем различен свят и силно се впечатлява, в същото време обаче запазва трезвеното си мислене и не се отдава на инфантилно въодушевление. „Наслаждавах се на всичко това, като човек, който седи на масата с чудесни ястия, но напълно лишен от апетит.” Той се връща скоро и продължава да пише онази симфония, която впоследствие нарича „Патетична”
Някои от събитията в живота на композитора намират буквално музикално отражение, пример за което е Четвъртата му симфония. Тя е изключително запомняща се, емоционална, ярка и драматична. Но все още не е достигнат онзи връх на трагизма, към който творческото му развитие се е насочило. Това развитие е свързано с дългото писане на симфонията му, наречена в началото „Животът”, където във всяка от четирите части композиторът възнамерява да опише с образните средства на музикалната естетика собствения си живот от начало до край. Така се стига до пълното оформяне на последната му Шеста симфония – „Патетична”. В нея той изобразява действително целия си живот и в нейните части може да се проследи и самия му житейски път – възходите и паденията, надеждата и отчаянието, любовта и омразата. Ала всичко това сочи към един неизбежен и като че ли пророчески край.
Симфонията е един от най-ярките му шедьоври, завършена през последната година от живота на композитора. Една седмица след премиерата на произведението в Санкт-Петербург, концерт на който той сам дирижира оркестъра, Чайковски умира. Годината е 1893. Все още остава не напълно изяснена причината за неговата кончина. Някои считат, че се е разболял от холера при пиенето на замърсена вода. Други считат, че са го отровили, вероятно опасявайки се от разпространение на слуховете за неговата хомосексуалност, в които се споменават и известни лица от аристокрацията. Трети са склонни да вярват, че Чайковски сам се е отровил, седмица след изпълнението на Шестата си симфония, като своеобразно прощално и биографично обръщение към света. Каквато и да е истината обаче, смъртта на композитора има силен отглас в обществото и впоследствие много от неговите ученици и близки правят опити да запазят всичко, което той е създал…
На 25 октомври/6 ноември 1893 година в Санкт-Петербург Чайковски е погребан в Александро-Невската лавра.
Музикално творчеството на Чайковски може да се опише по следния начин. Характерна е постоянната динамична градация, типична за цялата руска музикална мисъл. Дори когато емоцията е напълно негативна и разрушителна, градацията й е налице. Повторението на едни и същи теми в различни тоналности и вариации създават усещането за неизбежносттта на житейския ход, така изразено чрез музикалната композиторска мисъл. Чайковски разбира се не остава вън от роматичната традиция, в която човешките крайности стават основен обект и същевременно субект във всички посоки. Търсещата личност, желанието за постигане на абстрактни, но и достатъчно красиви идеали, издигането на индивида към себепостигането и себеусъвършенстването, болезнената нужда и преживяването на любовта.
Чайковски може да бъде считан и за своеобразно отражение на цялата историческа епоха, а произведенията му притежават освен дълбоко лично значение, също така изразяват търсенията и стремежите на отделната личност в човешкото общество. Така въпреки цялото значение, което днес отдаваме на един велик композитор, трябва да помним човека, за когото музиката е била израз на целия му живот.
Кропотко
