Диего Веласкес

Диего Веласкес 
(1599-1660)

Диего Веласкес 

Диего Родригес де Силва и Веласкес (Diego Rodriguez de Silva y Velazquez) е испански художник от XVII век в двора на крал Филип IV. Творчеството му достига връх в испанската живопис и се превръща в истинско явление е световното изкуство.

Роден е на 6 юни 1599 в Севиля. Той е първото дете на Хуан Родригес де Силва и Херонима Веласкес. Родителите му са благородници, но не са богати. Както повечето деца Диего Веласкес е изпратен да учи латински в манастирското училище, като желанието на родителите му е да се занимава с хуманитарни науки. Когато навършва 10-годишна възраст, започва да проявява дарбата си да рисува и баща му го завежда в студиото а известния испански художник Франсиско де Ерера. Предполага се, че от него той възприема техниката на рисуване с четки с дълги краища. Но тъй като между тях няма особено разбирателство, на следващата година Диего се премества в студиото на друг художник. Става чирак на Франсиско Пачеко, при когото остава до 1617 година. Изучава пропорцията и се включва в културния живот на Севиля. Пачеко е голям почитател на античността и отличен преподавател. При него Диего рисува много, като не използва предварителни скици, а рисува направо върху платното. По съвет на своя учител започва да изобразява природата, възпроизвеждайки я най-точно. Отделя внимание и на битовите теми (наречени „бодегонес“ на испански). Получава званието „майстор“. В дома на своя учител се запознава с единствената му дъщеря, Хуана Пачеко и през април 1618 година двамата се женят. Между 1619 и 1621 година им се раждат две дъщери.

По настояване на Пачеко Веласкес рисува портрет на известния поет Луис де Гонгора. Когато крал Филип IV заема престола, сменя всички придворни и узнавайки за талантливия художник от Севиля, го извиква в Мадрид. Веласкес пристига през есента на 1623. Рисува портрет на младия крал и става негов придворен художник. Получава просторно студио в едно от предградията на замъка. Но тематиката му рязко се ограничава. В продължение на много години той рисува само портрети, особено на краля и на децата му, и много пъти изобразява инфантата Маргарита. Освен придворните портрети художникът изобразява галерия от изображения на деятели на испанската култура – драматурга Лопе де Вега, Тирсо де Молина и Калдерон, поета Кеведо. Популярността му нараства изключително много, но наред с преклонението, идва и завистта. Академичните теоретици влизат в конфликт с младия севилски художник и настояват за провеждането на конкурс. С картината “Изгонването на маврите” получава най-голямата награда по това време – става пазител на царската хазна. През 1628 година в Испания пристига Рубенс и Диего започва работа в неговото ателие. Под негово влияние създава известната си картина “Бакхус”.

По препоръка на Рубенс през 1629 година кралят позволява на Веласкес да се присъедини към свитата на известния пълководец Амбросио Спинола и посещава Венеция, Ферара, Рим и Неапол. Копира картините на Тинторето, стенописите на Микеланджело, учи древна скулптура и се запознава с произведенията на съвременните художници. Пътуването му до Италия разширява неговите хоризонти и спомага за усъвършенстването на уменията му. След завръщането си е затрупан от работа и следващите години са най-плодотворните в творчеството му. Както и преди, портретите представляват преобладаващата част от творчеството му, но стават много по-разнообразни по композиция и предлагат нови художествени решения. Класическата композиция, усъвършенствания цвят и съчетанията, които използва, са изключително убедителни а времето си.

През 1630-1640 Диего Веласкес създава параден портрет на Филип, на граф Оливарес, на принц Балтазар, както и серия от портрети на джуджета и шутове. Девет години по-късно Веласкес отново отива в Италия,но този път като всепризнат майстор, а картините, които създава в Рим, го правят ще по-известен. Рисува портрета на своя ученик Хуан де Пареха, а след като го вижда, папа Инокентий Х му поръчва свой портрет (около 1650 година). Остротата на характеристиките, дълбоката психология и изключителното художествено майсторство на тази негова работа превръща произведението в едно от най-големите постижения в портретното изкуство. Но крал Филип се страхува да не изгуби Веласкес и му изпраща гневно писмо, за да го накара да се върне в Испания.

Издига художника на най-висшия държавен пост, назначавайки го за хофмаршал и му дава благороднически сан, който да се предава на потомците му. По този начин най-накрая Веласкес получава пълна независимост. След упорита работа създава картините “Венера и Купидон”, “Менините”, “Тъкачките”, “Меркурий и Аргус”, както и прекрасни портрети на втората жена на Филип IV, кралица Мариана Австрийска, на инфанта Маргарита и сестра й. Кариерата му достига най-високата си точка, когато кралят му присъжда най-високият орден на Испания – Кръста на Сантяго. По този начин човек на изкуството става рицар на един от най-старите рицарски ордени в Европа. За съжаление художникът вече е сериозно болен. През пролетта на 1660 година Веласкес се заема с подготовката на бракосъчетанието на инфанта Мария-Тереза с младия Луи XIV. По време на брачната церемония, на 6 август, Веласкес не се чувства добре и няколко часа по-късно умира.