Карл Мария фон Вебер
(1786-1826)

Карл Мария фон Вебер 

Карл Мария Фридрих Август Ернст фон Вебер (Carl Maria von Weber) е немски пианист, диригент, китарист и критик, основател на немската опера и един от първите значими композитори на Романтизма. Неговите произедения оказват голямо влияние върху развитието на романтичното оперно изкуство особено в Германия. Приносът му във вокалната и хоровата, както и в католическата църковна музика на XIX век е неоспорим.

Карл Мария фон Вебер е роден на 18 или 19 ноември 1786 година в Олденбург, сега Шлезвиг-Холщайн. Той е деветото от десетте деца от двата брака на баща си. Баща му без съмнение притежавал музикални способности и като лейтенант носел цигулката си дори на бойното поле. Впоследствие барон Франц Антон фон Вебер (чичо на съпругата на Моцарт, Констанца), става музикален директор и през 1787 година в Хамбург основава пътуваща театрална трупа. Карл Мария израства в театрална атмосфера. Неговата майка, втората съпруга на баща му, е виенската певица Дженовефа Бренер.Прави първите си стъпки в музиката под ръководството на своя полубрат, отличен музикант, който е учил в Хайдн. По-късно Вебер учи композиция при Хайдн и при Фоглер.

От ранна възраст фон Вебер свиква с постоянните пътувания, които са причина за непрекъснатото прекъсване на неговото образование. Израства слаб и болнав. Прохожда едва на четиригодишна възраст. Поради своя физически недостатък, е по-затворен от връстниците си, както казва самият той научава се “да живее в собствения си фантастичен свят и да я намери за себе си работа и щастие”. Баща му е живял дълго с мечтата да направи поне едно от своите деца известен музикант, тъй като примерът на Моцарт не го оставял на спокойствие. Ето защо още в ранна възраст Карл Мария започва да учи музика с баща си и с брат Фридолин, след което го поема младият диригент и композитор Йохан Петер Гешкел.

През 1798 година майка му умира от туберкулоза. Грижата за Карл поема сестрата на баща му, Аделаида. Преместват се в Мюнхен. Вебер започва да взема уроци по пеене от Йохан Валисхаузец и се обучава по композиция при местния органист Йохан Калхер. След като се установяват в Залцбург, той става ученик на Михаел Хайдн и той се съгласява да го обучава безплатно. В същото време съчинява първото си произведение и получава положителни отзиви в един от вестниците. Първият негов сценичен опите операта „Силата на любовта и виното“ (която по-късно е изгубена), а първият му успех е операта „Горското момиче“. Операта на 14-годишния композитор е представяна на много сцени в Европа и в Русия, а по-късно след преработването й става известна като „Силвана“.

Неспокойният характер на баща му не позволява семейството да остане дълго на едно място. През 1799 година отиват в саксонския град Фрайбург. Пет години по-късно младият Вебер ръководи оркестъра в театъра на Бреслау. Преди да навърши 18 години е диригент на оркестъра и въвежда разучаването на партитури и провеждането на репетициите по нов начин. Мненията за направените от него реформи са противоречиви.

За Вебер е характерна не само истинската романтика, но и многостранността на творчеството му. Освен че го привлича операта, той създава отлична инструментална музика и има голям успех като концертиращ пианист. В същото време се проявява и като талантлив музикален критик. През 1802 създава операта «Петер Шмол и неговите съседи», много симфонии, сонати за пиано, кантатата «Първият тон», операта „Абу Хасан“ (1811), дирижира оркестри и изнася концерти. Две години по-късно започва работа като диригент в различни оперни театри, след което създва операта „Рубецал“. През 1813 ръководи оперния театър в Прага. Три години след това е поканен да оглави новосъздадената немска опера в Дрезден. Европейската му слава идва след берлинската премиера на «Волния стрелец» (1821).

Поради натрупани дългове баща му започва да се занимава с изработването на медни гравюри. Една вечер Карл Мария фон Вебер отпива от една винена бутилка без да подозира, че в нея баща му държи азотна киселина. Незабавната медицинска помощ спасява живота му, но изгубва прекрасния си глас. Противниците му използват момента, за да премахнат всички негови реформи. Без финансови средства и преследван от кредиторите си, Вебер започва турне, по време на което има късмет. След като е представен на Евгений Фридрих фон Вюртемберг-Елс, става музикален директор в замъка Карлсруе, разположен в горите на Горна Силезия. По този начин има много време за творчество и през следващите няколко години му се посвещава изцяло. Но през 1810 година баща му идва с нови дългове и на 26 февруари двамата са изгонени от Вюртемберг, принудени да обещаят, че ще върнат дълговете.

Вебер отива в Манхайм, Халдеберг, а след това се премества в Дармщат. Започва да пише „Дневникът на един музикант“ – роман, който в голяма степен е автобиографичен и описва много добре духовния живот на композитора в процеса на създаване на музика. През февруари 1811 прави ново турне, което приключва в Мюнхен и Карл с удоволствие остава там. Културната среда на баварския град е по неговия вкус. В началото на следващата година обаче чувства силна болка в гърдите, което бележи началото на фаталното заболяване.

На 19 ноември 1816 година Карл Мария фон Вебер обявява годежа си с Каролина Брандт. Силно въодушевен, пише две сонати за пиано, голям концертен дует за кларинет и пиано, и няколко песни. Женят се на 4 ноември 1817 в Дрезден. В края на годината Вебер става музикален директор на немската опера в Дрезден – пост, на който остава до края на живота си. Операта му «Волният стрелец» е поставена през 1821 година в Берлин под собственото му диригентство, след което славата на Вебер достига своята връхна точка. На следващата година Карл Мария фон Вебернаписва «Еврианта» за Виенската опера, но тя не достига успеха на предхождащата я опера. През пролетта на 1826 Вебер заминава за Лондон, за да ръководи представянето на новата си опера «Оберон», написана за театър “Ковънт Гардън”. Композиторът не преодолява трудностите по време на пътуването и след постановката на своето последно произведение умира от туберкулоза на 5 юни 1826 в Лондон.