Пол Сезан
(1839- 1906)

Пол Сезан 

Пол Сезан (Paul Cezanne) е френски живописец, който осъществява връзката между импресионизма и кубизма, един от водещите представители на постимпресионизма. Създава собствена система за геометризация и деформация на предметите, която впоследствие се използва от представителите на модернистичните течения в живописта. Творческото му наследство включва повече от осемстотин картини, около 350 акварели и много рисунки.

Роден е на 19 януари 1839 в малкото провинциално гадче Екс-ан-Прованс. Произхожда от заможно буржоазно семейство. Баща му е притежавал магазин за шапки. Той се жени за майката на Пол, Ан Елизабет, когато Пол вече е навършил петгодишна възраст. Бъдещият художник учи в едно и също училище с писателя Емил Зола, който остава най-близкият му приятел през целия му живот. Сближавала ги любовта им към литературата. През 1852 Пол Сезан отива в Колежа Бурбон, а след това учи в школата по рисуване (1858-1862). За кратък период учи право в Университета в родния си град, но не завършва обучението си, тъй като решава да се посвети на живописта. Със съдействието на майка си и на по-малката си сестра, Мари, успява да получи разрешение от баща си да се посвети на живописта и през 1861 заминава за Париж. Въпреки недоволството си, баща му приема неговия избор. Не за дълго учи в Академията Сюис, но през септември се завръща в Екс. Става банков чиновник и отново посещава училището по рисуване. Няколко месеца по-късно заминава за Париж, за да се яви на изпит за Академията на изкуствата, но се проваля. Целият му живот ще бъде свързан с френската столица и с родния му град. Сезан наричал Лувъра “книга, по която се учим да четем”. Остава особено впечатлен от испанските и венецианските художници.

Подобно на своите нови приятели, бъдещите импресионисти, Сезан прекарва голяма част от времето си в парижките предградия. Той работи в околностите на Екс — в имението на отец дьо Буфан. В по-ранните му работи е явно влиянието на Веронезе, Тинторето, Дьолакроа и Домие, но постепенно той нарушава традициите и започва да преувеличава, както и да включва изразителни измислени сцени. Наред с тази тенденция, започва да изпълва произведенията си с тежест, с тъмни и скучни нюанси, което показва значителното влияние на Курбе. От 1870, в продължение на следващите десет години, Сезан разработва собствена живописна система. През периода 1872-1873 работи с Писаро, който му помага да намери свой собствен уникален стил.

В Париж Сезан се запознава с Писаро, Реноар, Моне и Сисле. Заедно с тях той участва в първата изложба на импресионистите през 1874 година. Поради студеният отговор от страна на обществеността по отношение на на неговите произведения, той не участва в следващите техни изложби, а през 1877 скъсва с тях.

Започва да работи на открито и въпреки че палитрата му става по-светла, съществуват принципни различия от импресионизма. Сезан не се интересува от променливостта на цветовете, нито от ефекта на светлосенките, а от постоянните закономерности на цветовите съотношения, наситеността на цветовете и осезаемостта на природата. Неговият стремеж е да създаде едно „класическо“ изкуство и да разкрие величието на природата, единството на нейните форми и съвършенството й, които са неподвластни на времето и пространството.

С течение на времето пътуванията до Париж стават все по-редки. Още в ранните си произведения Сезан търси начини да предаде материалната природа на нещата. Привлечен е от острите форми, динамиката, смелите контрасти на светлите и тъмни цветни петна на Домие. Работата му от този период има изразен романтичен характер.

През 1870 година започва войната с Прусия и за да не бъде призован в армията, баща му заплаща и той избягва военната служба. Пол Сезан се установява близо до Марсилия. Живее с младата Мари-Хортензия Фике. През 1872 се ражда синът им Пол. В продължение на няколко години връзката им се пази в тайна от бащата на Сезан. Когато през 1878 година той научава, наказва сина си, като му намалява наполовина издръжката. Това го принуждава да се върне в родния си град. Временно напуска семейството си, но продължава да изпраща пари на Мари. През 1886 година те официално сключват брак. Няколко месеца след смъртта на баща си Пол наследява значително състояние.

В средата на деветдесетте години, Сезан започва да работи по портрети, които изискват множество сесии (понякога до сто) и остават незавършени. Славата на художника идва към края на живота му. Той остава фанатичен поклонник на живописта до последния си миг.

Пол Сезан умира на 22 октомври 1906 година в Екс ан Прованс, след дълго боледуване.