Фредерик Шопен 
(1810-1849)

Фредерик Шопен 

Фредерик Франсоа Шопен (на полски: Fryderyk Franciszek Chopin, на френски: Frederic Francois Chopin) е изключителен композитор и виртуозен пианист от периода на романтизма. Той е най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката. Стилът му е изчистен и се отличава с техническо съвършенство, богатство и хармония на звука.

Шопен създава нов хармоничен език и всички негови мазурки, полонези, балади, ноктюрни, етюди, скерци и валсове са признати за шедьоври. Въпреки че през своя живот изнася само 30 публични концерта, композиторът възражда романтичната основа на прелюдията, създава балади за пиано, поетизира и драматизира танцовата музика (мазурка, полонез, валс), превръща скерцото в самостоятелно произведение, съчетава класическите форми с богатство и въображение, развивайки силно индивидуални музикални форми. Твори основно в областта на клавирната музика, като пише изключително за пиано и не създава опери, симфонии, хорови произведения, нито струнни квартети.

Роден е на 1 март 1810 година в Желязова Воля, близо до Варшава. Фредерик е второто дете и единственият син в семейството. Има три сестри, най-малката от които умира в ранна възраст. Баща му, Никола Шопен, е с френски произход. В младежките си години напуска Лотарингия и се установява в Полша. Първоначално работи в тютюнева фабрика, а след това става частен учител. Получава славата на един от най-добрите учители и започва да преподава френски език и литература в лицея във Варшава. Участва в борбата за полската независимост. През 1806 се жени за Юстина Кжижановска. Тя е високообразована жена и също се занимава с преподаването на частни уроци.

Шопен израства в много музикално семейство. Баща му свири на флейта и цигулка, а майка му – на пиано, както и пее много добре. През есента на 1810 година, малко след раждането на Фредерик, семейството се премества във Варшава. Още от малък той не се радва на добро здраве. Преди да навърши 10-годишна възраст започва да страда от постоянна кашлица, която го придружава през целия му живот. Предполага се, че това е първият знак за белодробното му заболяване.

Фредерик Шопен се отличава с голяма музикална чувствителност и със своя необичаен музикален талант. Седемгодишен започва да композира. През 1817 дебютира като композитор с Полонеза в сол минор. Първото му изпълнение пред публика датира от 1818 година. Учи пиано и композиция при частни учители. С обучението му се заема Йозеф Елснер, директор на Варшавската консерватория. През 1825 свири пред руския император Александър I и получава награда – диамантен пръстен. Шестнадесетгодишен е приет в Консерваторията. Композира мазурки и своето Рондо в до минор. Дебютира като пианист през 1829 година, когато завършва обучението си. В същото време взема активно участие в културния живот на града.

На около 20-годишна възраст Шопен се премества в Париж (1831). Композира и свири в парижките салони с голям успех. Посещава концерти и се среща с известни музиканти, сред които Лист, Хилър, Берлиоз, Белини и Бертолди. Често е канен да участва в частни изпълнения, докато публичните му изпълнения са рядкост. За да се издържа, разчита на частните уроци, които дава.

През 1830 година във Варшава започва краткотрайното му увлечение по Констанца Гладковска. Пет години по-късно се сгодява за графинята Мария Водзинска. Нейното семейство обаче се противопоставя на техния брак и годежът се разтрогва. Сериозната връзка в неговия живот започва след като през 1838 година среща писателката Жорж Санд. Двамата влюбени отиват на остров Майорка, за да прекарат зимата в северозападната му част. Но състоянието на Шопен, който вече страда от астма, се влошава все повече. На 30-години той е висок 1.70 м, но тежи по-малко от 45 килограма. Климатът на острова не му оказва благоприятно въздействие и същата година получава първата атака на белодробното си заболяване. Връщат се във Франция през 1839. В продължение на години Шопен прекарва всяко лято в имението на Санд в Ноан, близо до Париж, където твори интензивно. Седем години след началото а тяхната връзка установяват, че двамата са несъвместими. През 1848 година Фредерик взема отношение по въпроса за проваления брак на Соланж, дъщерята на Санд, след което тя го обвинява, че е неин враг и слага край на тяхната връзка.

Последното концертно турне на Шопен е в Англия. През последните години от живота си той е подпомаган от шотландската си ученичка и почитателка Джейн Стърлинг. Джейн и сестра й убеждават Шопен да се премести в Англия, но местният климат и социалният живот, в който го въвличат двете шотландки, се отразяват драстично върху здравето на композитора. Когато се връща в Париж, състоянието му силно се влошава и на 17 октомври 1849 година 39-годишният Фредерик Шопенумира от туберкулоза.