Камий Писаро

Камий Писаро
(1830-1903)

Камий Писаро 

Камий Жакоб Писаро (Jacob Camille Pissarro) е френски живописец, един от най-значимите представители на импресионизма. Въпреки че не е основател на течението, той е един от създателите на неговите основни принципи и похвати. За известен период в творчеството му се наблюдава увлечение по поантилизма, но след 1890 се връща към импресионизма.

Роден е на 10 юли 1831 година в пристанищния град Шарлот Амали на остров Сен Тома, Вирджинските острови, в семейството на търговеца Абрам Писаро и доминиканката Рашел. Баща му е бил търговец и е собственик на железарски магазин. След като семейството му се премества в Париж, Камий Писаро е изпратен да учи в лицея “Савари” в Паси (1841). Момчето проявява голям интерес към рисуването. Неговият учител, художникът Огюст Савари, е първият, който забелязва таланта му и му препоръчва да продължи да се развива в областта на изкуството.

На 17-годишна възраст Камий се връща на остров Свети Тома. Баща му обаче не разбира истинското призвание и го назначава на работа в своя магазин. В продължение на пет години младежът се опитва да съчетава търговската дейност с рисуването. Но в началото на 50-те години Камий се сприятелява с датския художник Фриц Мелби, който макар и по-голям от него само с няколко години, има отлични умения в живописта. Мелби веднага оценява таланта на Писаро и под негово влияние, той оставя омразната му търговия и през 1852 двамата заминават за Венецуела.

Две години по-късно Камий се завръща в родния си дом. През 1855 отново заминава за Франция, като този път се установява там за постоянно. Постъпва в Академията за изящни изкуства, което му помага да придобие редица професионални умения. Преди всичко обаче той работи самостоятелно и продължава да рисува много. Особено силно го привличат пейзажите. Негов идол става Коро, но в произведенията му от този период се чувства силното влияние на Курбе и Моне. През 1860 неговите пейзажи са изложени няколко пъти в Салона. Преодолявайки влиянието на Курбе, Камий развива свой собствен стил. Но тъй като картините му не се продават, той изпада в голяма нищета. В момент а отчаяние стига дори до мисълта да изостави завинаги живописта.

По време на Френско-пруската война Писаро заминава за Лондон, където заедно с Моне, рисуват пейзажи. В същото време домът му е ограбен от пруските войници и повечето от картините му са унищожени. След като се завръща в Париж, продължава да живее в бедност, тъй като положението в страната не се е променило. Той става покровител на един млад художник от Екс-ан-Прованс, Пол Сезан, заедно с когото работи в Понтоаз и споделя своя опит в работата с цветовете. Според него именно това е уникалното изобразително средство, с чиято помощ може да се предаде формата и същността на даден предмет. Неговите пейзажи не са блестящи и артистични както тези на Моне, но се отличават със своята спонтанност и с реалистичното възприятие на природата.

В композициите си Камий Писаро използва много рядко фрагментната „случайност“, като предпочита по-пълната завършеност. Както на всички импресионисти, му харесва да рисува града, който го пленява с безкрайното си движение и играта на светлините. Художникът възприема града като жив, неспокоен организъм, който се променя според сезона, осветлението и т.н. Така например в тридесет от своите картини той изобразява булеварда Монмартър така, както се вижда от един и същи прозорец. През 1869 и 1870 Писаро работи с Клод Моне и Реноар. Към края на 80-те за известно време се увлича дивизионизма, но в него остава стремежът да предава вярно и точно това, което вижда, затова се връща към предишния си метод. Неговото желание за автентичност обяснява интереса му към човека.

През 1859 година Камий се влюбва в домашната прислужница Жюли Вали. През периода между 1863 и 1884 година им се раждат седем деца, но двамата се женят едва през 1870. Петима от техните синове стават художници.

Писаро прекарва целия си живот в бедност и среща сериозни трудности за изхранването на семейството си. Дюран-Рюел, най-големият поддръжник на импресионистите, купува много от неговите картини. Той е един от малцината, който му оказва морална и материална подкрепа – осигурява му участие в изложби, дава му аванси и има важна роля за популяризирането на неговите картини. Повечето от съвременниците на Писаро са считали творчеството му за грубовато и прекалено просто, а сюжетите му – за светски и рутинни. Обвинявали са го, че не се е опитвал да възвиси изкуството над обикновеното съществуване.

Камий Писаро умира на 13 ноември 1903 година в Париж.