Жозеф-Морис Равел

Жозеф-Морис Равел 
(1875 -1937)

Морис Равел – снимка Уикипедия

Жозеф-Морис Равел(Joseph-Maurice Ravel) е френски композитор и пианист. В много отношения той е неокласически музикант. Като композитор използва техники и композиционни структури, които обикновено са традиционни и диатонични, с такава математическа точност, че не може да не предизвика възхищение, но същевременно предлага и свои иновативни хармонии. Първото впечатление е, че е бил бил повлиян от Дебюси, но в действителност е вдъхновен от руската и испанската музика, както и от джаза в Съединените щати. Самият той се смята за импресионист като Дебюси, но имитира и стила на други композитори.

Морис Равел е роден на 7 март 1875 година в Сибур, близо до Биариц, във френския баски регион на границата с Испания. Баща му, Джоузеф Равел (1832-1908), е строителен инженер от швейцарски и савойски (Ravex) произход. Едновременно с това той е страстен любител на музиката. Майка му, Мари-Делуар Равел (1840-1917) е от баски произход, потомка на старо испанско семейство (или Делуарт или Елуарт). Жозеф-Морис има брат, Едуард Равел (1878-1960), с когото през целия живот запазва силна емоционална връзка.

На седемгодишна възраст младият Морис започва да учи пиано при Анри Гиз, а пет или шест години по-късно започва да композира и да се занимава с хармония при Шарл Рене. Родителите му го насърчават в тази дейност и през 1889 година го изпращат да учи в Консерваторията в Париж. Първоначално учи в общия профил, а по-късно става студент пиано. По време на обучението си в Париж той се среща с много млади и иновативни композитори (Les Apaches), които водят много бурен живот и са известни с голямата си склонност към консумацията на алкохол. По време на неговото обучение много му помага Шарл дьо Берио, известен на времето пианист. Голямо влияние върху него оказва запознаването му с работата на ексцентричния композитор Ерик Сати, както и личната среща с композитора и пианиста Рикардо Винесом. Именно след това се ражда голямата страст на Равел към съчиняването на музика.

През последните години от обучението си в консерваторията Морис Равел учи музика при големия френски композитор Габриел Форе. По негова инициатива той съставя цикъл от произведения с испански мелодии. Съвместната им работа продължава през следващите четиринадесет години. След завършването на Консерваторията младият композитор съчинява голям брой произведения (1900-1914). През този период няколко пъти се опитва да спечели престижната Римска премия, но без резултат. Поради възрастовото ограничение за участие в конкурса Равел се подготвя много добре за последния си опит. През 1905 година той вече е широко известен в Париж, но дълго време новаторското му творчество не е било признато в професионалните академични среди. За допускането му в конкурса му съдейства Габриел Форе. Четвъртият му пореден опит за номинация прераства в известния „скандален случай Равел“, едновременно с което славата му нараства още повече.

Морис Равел не е допуснат в конкурса с официалното извинение, че кандидатурата му е отхвърлена е заради неговата възраст. Но истинската причина е, че според комисията неговата дейност е „разрушителна и антимузикална“. Импресионистичната естетика на забележителните му произведения обаче вече се радват на успех и недопускането му до участие в конкурса води до голямо възмущение и протести сред музикантите и в печата. Скандалът придобива особено остър и „антикорупционен“ характер, когато става ясно, че абсолютно всички кандидати, допуснати за участие в конкурса през 1905 година, са били студенти на един и същи преподавател – Шарл Ленев.

Този факт предизвиква огромното възмущение на композитори, писатели, артисти и почитатели на музиката. Скандалът получава широка публичност и рязко повишава авторитета и популярността на Равел. Въпреки че не участва в конкурса, сред интелектуалното общество победителят е той и това спомага още повече за неговата известност. Творбите му започват да се търсят още повече.

Морис Равел е бил повлиян от различни стилове музика от различни части на света – американски джаз, азиатска музика и традиционни народни песни от цяла Европа. Морис не е религиозен, а вероятно е бил атеист. Религиозните теми не са го привличали, за разлика от други композитори като Рихард Вагнер например. За вдъхновение предпочита да използва класическата митология. Той никога не се е женил, въпреки че е имал няколко дългосрочни връзки. Бил е известен и като постоянен посетител на публичните домове на Париж.В началото на Първата световна война Равел е мобилизиран в армията. Въпреки доброто му здравословно състояние обаче, медицинската комисия не го одобрява за никой вид войска. Причината е твърде ниският му ръст, който не отговаря на военните стандарти. В продължение на три години обаче той продължава да настоява и използва всички средства, за да влезе в армията. През октомври 1917 успява да стане доброволец и в продължение на малко повече от три години е шофьор – първо в пехотен полк, а след това в авиационен.

След края на войната Морис Равел се премества в Париж. Отдава се на композиране и предприема редица турнета. През 1928 година посещава Съединените щати и Канада с влак. Изнася концерти за пиано в големите концертни зали от двадесет и пет града. Сред неговите ученици са Морис Делаж и Ралф Вон Уилямс.

През 1932 година Равел претърпява сериозна автомобилна катастрофа. Получава тежка мозъчна травма, след което артистичната му продукция намалява значително. Претърпява инсулт в лявото полукълбо на мозъка, след което не може повече да чете музика, но е в състояние да продължи да дирижира оркестъра си. Поради атрофия на мозъка, състоянието му се влошава много до 1937 година. На 18 декември е опериран, но операцията се оказва без успех и Равел умира десет дни след това. Погребан е в гробището на парижкото предградие Левалоа-Пере.