Джоакино Росини 
(1792-1868)

Джоакино Росини 

Джоакино Антонио Росини (Gioachino Antonio Rossini) е италиански композитор, автор на 39 опери, църковна и камерна музика, виолончелист, готвач и гастроном. Неговата работа обхваща различни музикални жанрове, но е най-известен като един от големите създатели на опери. Първите от тях са “Танкред” и “Италианката в Алжир” (1813), „Севилският бръснар“, „Вилхелм Тел“, „Отело“, „Пепеляшка“, „Семирамида“, „Аленият Войник“.

Със своето творчество Росини поставя нов етап в развитието на италианската опера. Той създава първата си опера, когато е едва 14-годишен, но след това като че ли в живота му започва нов етап – изоставя театъра, изпада в депресия и се оттегля в спокойната парижка провинция Паси.

Джоакино Росини е роден на 29 февруари 1792 година в малкия италиански град Пезаро. Баща му, Джузепе, наричан Виваца, е ревностен поддръжник на Френската революция. Роден в Луго, Равена, той е професионален музикант в оркестъра на родния си град и свири в група, подкрепяща френската окупация. Майка му, Анна Гуидарини, е певица, родена в Урбино. Малкият Джоакино израства в музикална среда и рано проявява своя талант. Поради политическите убеждения на неговия баща, семейството е принудено да се мести често от град в град. Сериозните занимания на бъдещия композитор започват, когато семейството му се установява в Болоня. Тогава той е дванадесетгодишен и взема първите си уроци по музика при падре Матей. Подготовката, която получава, е толкова добра, че само две години по-късно, че след две години постъпва в Болонския лицей по филхармония. Учи композиция и е привлечен от произведенията на Хайдн, Моцарт и Чимароза. Междувременно дирижира оперни спектакли. Не след дълго обаче решава да прекъсне обучението си убеден, че е получил достатъчно образование, за да може да пише опери.

Най-големият му успех идва през 1816 година, с постановката му в театър “Арджентина” в Рим, когато е представена неговата опера “Севилският бръснар“. С нея той опиянява публиката и му е устроено факелно шествие. Същата година в Неапол е представена операта “Отело”. Малко след това Росини подписва договор с импресариото Барбая който му предлага добро годишно възнаграждение. По този начин композиторът се ангажира всяка година да му представя две нови опери. По това време в ръцете на импресариото били не само неаполитанските театри, но също Миланската скала и Италианската опера във Виена.

През 1821 година Росини се жени за певицата Изабела Колбран. Две години по-късно по покана на директора на Лондонския Кралски театър той отива във Великобритания, където получава много добро заплащане. До 1822 година Росини в Италия, след което в продължение на около две години посещава някои европейски градове, сред които Виена и Лондон. Славата му е изключително голяма и може да се сравни с тази на Бетховен. От 1824 се установява за постоянно в Париж и през 1824 е назначен за директор на Италианския театър. Но тъй като не разполага с организаторски качества, за две години театърът запада и виконт Ларошфуко, със съгласието на самия Росини, го назначава за главен интендант на кралската музика и за главен инспектор по пеене. Въпреки че Юлската революция го лишава от тази добре платена длъжност, той си осигурява добра пенсия. В продължение на дълъг период от време (от 1829 до смъртта си) Росини създава само химна „Стабат Матер“ (1832), а през 1841 година го разширява. Пише и няколко църковни композиции и кантати, но не написва нито една опера. Така след „Вилхелм Тел“ творческият му процес се преустановява. Оттегляйки се от социалния живот, Росини продължава да композира само за себе си и за приятели.

През 1845 умира неговата съпруга Изабела. Две години след това композиторът се жени за Олимпия Пелисие. През 1855 отново се установява в Париж, правейки дома си един от най-модерните музикални салони. Умира на 13 ноември 1868 година в Паси, близо до Париж. През 1887 останките му са пренесени във Флоренция.