понеделник, 15 април 2013 г.

Леонардо да Винчи 1452-1519


На 15 април 1452 г. е роден Леонардо ди сер Пиеро да Винчи - знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е синтез на ренесансовия творец и всеобхватен гений.
Леонардо е прочут с картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Той е известен също и с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Ранни години

Роден е като извънбрачен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Малко след раждането на Леонардо връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и на когото ражда още пет деца.

Сер Пиеро е нотариус от една от най-важните фамилии в града и упражнява професията си с успех. Той от своя страна е женен четири пъти и има от последните си два брака девет сина и две дъщери. След раздялата с Катерина той приема малкия Леонардо като любим свой син.

Първи период във Флоренция

Сер Пиеро се преселва със семейството си във Флоренция около 1464 г. През 1466 г. Леонардо е даден да се учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио, чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града.

Леонардо оформя при Верокио своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но научава и разнообразни технически умения в областта на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството.

В 1472 г. на Верокио е дадена поръчка да се нарисува картината "Кръщението Христово". Верокио рисувал само очертанията на фигурите, а неговите калфи ги довършвали. На Леонардо се паднало да нарисува ангела и част от пейзажа на долния ляв ъгъл. Когато Верокио го видял, останал толкова изумен, че се заклел повече да не докосва четка.

През януари 1478 г. Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в капелата на кметството Палацо Векио. Работата върви мудно – Леонардо прави многобройни експерименти с бои и нахвърля многобройни скици. През 1483 г. поръчката за иконата е дадена на друг художник.

През 1482 г. Леонардо конструира сребърна лира с формата на конска глава. Лоренцо де Медичи го изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог Лудовико Моро, след което Леонардо остава в Милано в продължение на години.

Първи период в Милано

За разлика от Флоренция, където са на почит поезията и философията, в Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място на военното дело.

През 1482 г. Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо. В него Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, като си предлага услугите на архитект, скулптор и живописец. Назначен е в колегията от инженери на херцога. В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“.

Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н.

От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по строителна механика - по теория на дъгите и сводовете. Леонардо теоретично и експериментално разработва въпроси от съпротивление на материалите и в това отношение е предшественик на Галилео Галилей. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им. Отделя голямо внимание на хидротехническите проекти.

В Милано Леонардо започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено се интересува от нервната система.

Именно през този период да Винчи създава и прочутата си „Тайна вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“. По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което по-късно се отразява пагубно на картината и само след половин век тя започва да се руши.

В Милано окончателно се очертава трагедията в творчеството на Леонардо - несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности.

Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 г. френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет. Леонардо напуска града и отива във Венеция, където работи като военен инженер, разработвайки начини за защита на града от морско нападение.

Втори период във Флоренция

Непосредствено след завръщането си във Флоренция, Леонардо да Винчи се установява в сервитския манастир Сантисима Анунциата. Монасите му предоставят жилище и ателие, в което той рисува скицата „Богородица и Младенеца със света Ана и свети Йоан Кръстител“. Тя предизвиква такова възхищение, че „мъже и жени, млади и стари“ се стичат да я видят, „като че ли присъстват на голям празник“.

Но по това време във Флоренция на власт са заможни семейства, противници на Медичите. Леонардо се чувства чужд в тази среда. Той усилено се занимава с геометрия и математически експерименти, почти се откъсва от живописта. Скоро разбира, че трудно ще намери реализация на големите си технически замисли. Вероятно с това се обяснява постъпването му на служба при Чезаре Борджия - херцог на Валентинуа и незаконен син на папа Александър VI.

Като военен инженер Леонардо пътува заедно със свитата на херцога при обиколките му из Италия. Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно органично цяло.

Службата при Чезаре Борджия е сравнително кратка и Леонардо се завръща във Флоренция на 5 март 1503 г.

На 18 октомври 1503 г. Леонардо отново се присъединява към гилдията на художниците и през следващите две години рисува големия стенопис „Битката при Ангиари“ в Синьорията, в съседство с правения по същото време от Микеланджело стенопис „Битката при Кашина“. През 1504 г. участва в комисията, която премества против желанието на автора скулптурата „Давид“ на Микеланджело.

Конструкторските замисли в областта на авиацията, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като се завръща във Флоренция. Към 1505 г. се отнася т. нар. „кодекс на полета на птиците“, който съдържа указание, че Леонардо замислял да извърши първия полет от Монте Чечери около Фиедоле. Особено го интересува по онова време въпросът за реенето във въздуха без размахване на криле и за използването в този случай на силата на вятъра.

Втори период в Милано

Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи е по покана на френския наместник Шарл д'Амброаз и обхваща времето от лятото на 1506 г. до есента на 1513 г. По това време той вече е прочут живописец.

През 1512 г. французите са изгонени от Милано и през есента на следващата година Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към Рим.

Рим

Престоят на да Винчи в Рим е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомичните си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции.

Въпреки несполуките, около 1514-1515 г. Леонардо създава шедьовърът „Мона Лиза“. Художникът вече е на 63 години, сам и без поддръжка.

Последни години във Франция

През 1516 г. Леонардо напуска Италия и по покана на френския крал Франсоа I се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля. Въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си.

За отбелязване е, че в живота на Леонардо не присъстват жени. През целия си живот той се обгражда с красиви младежи, а творбите му са пропити от дълбоко преклонение пред мъжката красота. В контраст на това няма данни да е бил интимен, включително в близки приятелски отношения, с която и да е жена. Небрежността му към жените е очевидна и в изобилието му от студии на мъжкото голо тяло, в контраст на такива за женското, малко от които изследват форми от врата на долу, а там, където са изобразени интимните части на тялото, те са неточни и разкривени. Само век след смъртта на Леонардо е признато, че отношенията му към младите мъже имат сексуален характер.

Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 г. в Кло Люсе. Съгласно неговото завещание, ковчегът му е следван от процесия от 60 просяци. Погребан е в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз.

По материали в интернет

















Няма коментари:

Публикуване на коментар