Димитър Димитров Подвързачов (6.X.1881 – 13. XI.1937) е роден в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник. Остава без баща още преди раждането си; има тежко и безрадостно детство. До 1895 г. учи в Стара Загора, а през 1896-1897 г. – в Хасковската гимназия, която не завършва поради липса на средства.
Чиновник е в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903-1907). Секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907-1911).
През 1909-1910 г. редактира хумористичното списание “Оса”. През 1911-1912 г. заедно с Ал. Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание “Смях”.
През 1914 г. редактира списание “Звено”, в което сътрудничат представители на българския символизъм. Привлича за сътрудници всички талантливи писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.
Участва в Балканската война (1912-1913). През Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. “Отечество” и на в. “Военни известия”.
Литературен редактор е в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920). Драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).
От 1919 г. до 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: “Зора”, “Епоха”, “Час”, “Знаме”, “Демократически сговор”, “Македония” и др.
През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче “Пътека”.
През 1936-1937 г. е литературен редактор на в. “Днес”.
За първи път Димитър Подвързачов печата стихове през 1898 г. в сп. “Смях и сълзи”. Активно сътрудничи на почти всички български хумористични издания и на списанията: “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Нов път”, “Съвременник”, “Листопад” и др. Значителна фигура в българската култура, той е майстор на фейлетона, баснята, афоризма, хумористично-сатиричното стихотворение, художествения превод. Оставя в българската култура съвършени преводи от световната класика.
През 1932 г. издава книгата “Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони” (с псевд. Хамлет принц Датски).
Автор е на произведения за деца, сред които: “Приключенията на Крачун и Малчо в София” (кн. 1-2, 1933-1934), поемата “Война в джунглите” (1934).
Съставител и редактор е, заедно с Димчо Дебелянов, на “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите” (1910). А заедно с Д. Бабев редактират сборника “Театър и вечеринки” (1910).
Подписва се с различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др.
Умира в София.
Чиновник е в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903-1907). Секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907-1911).
През 1909-1910 г. редактира хумористичното списание “Оса”. През 1911-1912 г. заедно с Ал. Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание “Смях”.
През 1914 г. редактира списание “Звено”, в което сътрудничат представители на българския символизъм. Привлича за сътрудници всички талантливи писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.
Участва в Балканската война (1912-1913). През Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. “Отечество” и на в. “Военни известия”.
Литературен редактор е в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920). Драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).
От 1919 г. до 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: “Зора”, “Епоха”, “Час”, “Знаме”, “Демократически сговор”, “Македония” и др.
През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче “Пътека”.
През 1936-1937 г. е литературен редактор на в. “Днес”.
За първи път Димитър Подвързачов печата стихове през 1898 г. в сп. “Смях и сълзи”. Активно сътрудничи на почти всички български хумористични издания и на списанията: “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Нов път”, “Съвременник”, “Листопад” и др. Значителна фигура в българската култура, той е майстор на фейлетона, баснята, афоризма, хумористично-сатиричното стихотворение, художествения превод. Оставя в българската култура съвършени преводи от световната класика.
През 1932 г. издава книгата “Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони” (с псевд. Хамлет принц Датски).
Автор е на произведения за деца, сред които: “Приключенията на Крачун и Малчо в София” (кн. 1-2, 1933-1934), поемата “Война в джунглите” (1934).
Съставител и редактор е, заедно с Димчо Дебелянов, на “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите” (1910). А заедно с Д. Бабев редактират сборника “Театър и вечеринки” (1910).
Подписва се с различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др.
Умира в София.
РОДИНА
Обичам те като жена
повлякла ме с
безброй оглавници —
о, малка,
хубава страна
на
изпращелите държавници.
Все тъй си
детски жалка ти
и в робство,
и във независимост —
тъй-важно-весела-почти
измислена за
Simplicissimus.
Обичам те
като жена
със хиляди
чаровни прелести —
о, бедна,
хубава страна
на алчни,
допотопни челюсти.
Как всички
твои синове
от твоя образ
са клиширани:
дългът към
тебе ги зове
към
непрестанно анпоширане!
И ако ний пък
се кълнем,
че във борба
за теб ще паднеме —
то знай, че
ние не крадем,
защото няма
как да краднеме!
Обичам те
като жена,
която шепне
обещания —
о, малка,
хубава страна
на
общогражданско мълчание!
СОНЕТ ЗА КИРИЛ ХРИСТОВ
Да, право е: рояци шушумиги
у нас и в книжнината, и навред.
Не се сърди, Кириле, а прости ги, -
че ти по божа милост си поет.
Те още
влачат страшните вериги
на робството - душите им са лед.
И ти, за своите прекрасни книги
от тях очаквай - злъчка и оцет.
Но ти веднъж сам каза (бе в кръчмата):
- Човек, пред стадо шугави осли,
дори да хвръкне право от земята,
не ще зачуди никого, нали?
Така и ти
- летиш във висините,
а те - слухтят и клепат със ушите...
ЧЕЛОВЕК
Че-ло-век! Как гордо звучи това!
Максим Горки
Низ улици, площади и полета,
нелепо-многоброен, той гъмжи.
И в чудния безкрай на битието
живее само с няколоко лъжи.
И все върви - безумно алчен, дързък
със вярата, че е богоизбран.
И век след век напредва все по-бързо
към прародителя - орангутан.
Създание практично, многолико
във животинския си луд набег...
И няма нищо славно и велико
в това, че тази твар е... че-ло-век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар