Рафаело Санцио 1483 - 1520

Рафаело 

Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino), известен още като Рафаело Санти или Рафаело, е един от най-известните италиански майстори, художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Високия Ренесанс (в края на XV век и първите години на XVI век) и се утвърждава наред с такива майстори като Микеланджело и Леонардо да Винчи.

Много от работите на Рафаело се намират в Апостолическия дворец във Ватикана, включително неговите стенописи, Стаи на Рафаело, смятани за централната и най-голяма творба в кариерата му. Също там се намира и най-известното му произведение, „Атинската школа“. Изкуството му привлича със своята хармония и въплъщава хуманистичните представи за прекрасното и съвършеното, характерни за епохата на Ренесанса.

Рафаело е роден на 6 април 1483 година в Урбино, в семейството на художника Джовани Санти. Неговите предци са от малкото градче Колбордоло, близо до Урбино. Бащата на Рафаело става първият му учител и го въвежда в света на съвременното изкуство, изграждайки у него вкус към прекрасното. Благодарение на контактите на своя баща, Рафаело се сближава с Балдасаре Кастилионе, Бернардо Довидзи, Пиетро Бембо, Федерико да Монтефелтро и Гуидобалдо.

През 1491 година умира майка му, а три години по-късно, и баща му. След като Рафаело остава сирак на 11-годишна възраст, грижите за него се поемат от чичо му, Фра Бартоломео. Но Рафаело е по-близък с чичо си по майчина линия, Симон Чиарла. Първоначално учи при придворният живописец Тимотео Вити, а през 1500 година отива в Перуджа и постъпва в ателието на известния умбрийски художник Пиетро Перуджино. Не без основание ранният период на творчеството на Рафаело се нарича „перуджиновски“, тъй като младият художник е силно зависим от своя учител и следва красивите линии и ритмичните движения.

В ранните творби на Рафаело присъстват елегантни форми и той създава хармонични пейзажи, които показват надареността на младия художник. След като напуска студиото на Перуджино, през 1504 година той отива във Флоренция. Там се запознава с работата на видни художници и изучава анатомия и перспектива. В картините му започва да се появява повече действие, но общата система на композицията му остава строго балансирана. Не толкова добре му се отдава многофигурната композиция с драматичен ефект.

През 1503 година Перуджино се премества във Флоренция, а на следващата година Рафаело го следва. Във Флоренция той се запознава с творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Тъй като рамките на умбрийската школа стават прекалено тесни за него, той търси нови творчески впечатления. Стилът му става по-раздвижен. Също през този период той получава поръчка от семейство Албицини и рисува за църквата „Сан Фрациско“ в Чита ди Кастело първата си значителна творба – “Обручение Богородично”, а след нея и „Мадоната на великия херцог” и с тях достойно завършва ранния период от своето творчество.

През 1507 година за кратко се връща в Умбрия, но получава покана от папа Юлий II при извършването на строителна работа в двореца във Ватикана. Докато участва в разкопките в Рим, майсторът се запознава отблизо с античните паметници. Именно тук Рафаело създава най-известното си произведение за официалната зала на Ватиканския дворец. В своята работа художникът е трябвало да съчетае изкуството с архитектурата, съчетавайки арките, прозорците и вратите със стенописите. При изпълнение на поръчката той проявява изключителните си умения и креативност. Съдържанието на самите ръкописи представлява възхвала на Католическата църква на Римския папа. В тях той изобразява идеала за свобода и земно щастие. С брилянтно въображение художникът представя реалното пространство, без да създава впечатление за оптична илюзия. В Рим неговият талант на портретист достига своята зрялост. Портретите на Рафаело придават най-характерните черти на персонажите.

Освен фрески в Рим, Рафаело прави и множество живописни картини и портрети, сред които “Дона Велата”, “Сикстинската мадона”, както и много картини с религиозни и мистични сюжети (“Св. Сесилия” , “Мадона Алба”, “Преображение Христово”). През 1513 година папа Юлий II умира и на престола се възкачва Лъв X. Използвайки неговото благоразположение, художникът става негов придворен художник, а с течение на времето и водеща фигура в културния живот на Рим.

През около 1515 година Рафаело посещава бенидиктиските монаси („черните монаси“) от един отдалечен манастир до Пиаченца. Те му поръчват да нарисува картината „Сикстинската мадона“, която той създава без никаква помощ. Произведението му се превръща в апотеоз на цялото му творчество и в едно от най-големите творения в света. Получава многочислени поръчки, които обаче той възлага на своите ученици и несъмнено това се отразява върху качеството. През последните пет години от живота си той се занимава предимно с архитектура и се увлича по изучаването на античните постройки в Рим.

Рафаело умира неочаквано на 37-ия си рожден ден в Рим. Погребан е в Пантеона.