Златю БОЯДЖИЕВ е български художник, живописец. (ПонякогаЗлатьо Бояджиев) Златю Бояджиев е сред интересните и търсени български художници. Творчеството му се разделя на два коренно различни периода вследствие на инсулт и частичната парализа на дясната половина през (1951 г.). Първият период се характеризира със стилови влияния, типични за холандската живопис от XVI-XVII в. Вторият период се отличава с експресивен маниер на живописване, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит. Златю Георгиев Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово (Пловдивско). Завършва Живопис в Художествена академия - София (1932 г.), при проф. Цено Тодоров. През първия период Златю Бояджиев създава най-ценните си платна, повечето от тях в големите държавни музеи. Това е висока европейска живопис приложена към нашата действителност. Сякаш някой от най-големите европейски художници е ходил по нашите земи и е рисувал българския бит. "Брезовски овчари" (1941), "На нивата" (1943)",Свинарка" (1945), "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947) и др. Портретите на Златю Бояджиев се отличават с точен и стегнат рисунък, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера на портретувания: "Портрет на бащата на художника" (1940), "Майката иа художника" (1940), "Семеен портрет" (1941), "Портрет на младо момиче" (1941) и др. Вследствие на инсулт Златю Бояджиев се парализира и дълго време не рисува. След това започва да живописва с лявата ръка коренно различни произведения. Създава стотици композиции, портрети и пейзажи с подчертана експресия и драматизъм. Някои от творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени съе странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл: "Село Брезово" (1959), "Към кланиците”. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“. Най-много картини на Златю Бояджиев (71) има в Галерия Златю Бояджиев в Стария Пловдив. Златю Бояджиев преживява през 1951 г. тежък инсулт. Повече от 10 дни се бори на границата между живота и смъртта. Върнал се в Пловдив уморен от Димитровград, където рисувал голямо платно за Химкомбината. Вкъщи му прилошава и е откаран в болницата. Така за Златю и семейството му започва ходенето по мъките. След дълго лечение му остава пареза на дясната ръка и труден говор. Синът му Георги, който също е художник, си спомня, че и тогава Златю не изневерява на своя работохолизъм. След нещастието бавно, но уверено, Бояджиев започва да рисува с лявата ръка. Подвиг, който не е по силите на всеки. Някои от неговите шедьоври като: "Родопска сватба", "Априлското въстание", "Завръщане от лов" и "Апокалипсисите" - в различните им варианти - са сътворени тогава. "В ателието пристигаше към 6,30 - 7 часа - разказва за баща си Георги. Работеше докъм 11,30 часа, вземаше рейса от хотел "Марица" и отиваше да обядва във вегетарианския ресторант. Следобед отново идваше в ателието, дремваше малко и продължаваше да работи докъм 4 ч. После отсядаше вкъщи”. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив. След 10 ноември Златю Бояджиев се превръща в мания за колекционерите и е най-често фалшифицираният български художник. Според някои вестници, до Пловдив има цяла фабрика за негови произведения. Обикновено се имитира вторият период на Бояджиев, защото художественото майсторство в първия е недостижимо за фалшификаторите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар