понеделник, 24 февруари 2014 г.

Ханс Кристиан Андерсен 1805 - 1875

Ханс Кристиан Андерсен е датски поет и писател, автор на романи, пиеси, пътеписи, стихове, останал известен в световната литература най-вече като автор на приказки и разкази, издадени през 1835-1872 в 24 сборника.
Роден е на 2 април 1805 в град Оденсе в бедното семейство на обущар и перачка. След смъртта на баща му единадесетгодишният Ханс Кристиан ходи на училище спорадично, прекарва времето си повече във съчиняване на истории и фантазиране, отколкото на учене, и имитира танцьори и акробати и рецитира пиеси на всеки, който пожелае да го слуша. За да сложи край на това, майка му го изпраща да учи занаят при тъкач, шивач и в цигарена фабрика.
Само три години по-късно, на четиринадесетгодишна възраст, Ханс Кристиан заминава за Копенхаген, воден от желанието си да стане знаменит актьор. След още три години на крайна бедност, директорът на Кралския театър в Копенхаген открива таланта на младежа, осигурява средства за обучението и следи развитието на Андерсен. През 1828 г. той издържа приемните изпити в университета в Копенхаген, а на следващата година  публикува първите си литературни опити.
Страстта на Андерсен към пътувания се разпалва през 1833, когато кралят финансира 16-месечно пътуване из Германия, Франция, Швейцария и Италия. До края на живота си Андерсен предприема десетки пътувания и прекарва почти 15 години в други държави, преживяванията от които са описани в много поеми, пиеси, романи и пътеписи.
Първият истински успешен роман на Андерсен "Импровизатор" е отпечатан през 1835 година. В него, както и в "Само цигулар" (1837), намира израз типичния за романтиците конфликт на поета-мечтател с пошлостта и безсърдечието на "света".
"Малката русалка", бронзова скулптура от 1913 г. от Edvard Eriksen в Копенхаген, ДанияПрез същия период от време са издадени също три негови сборника "Приказки, разказани за деца" ("Eventyr, fortalte for børn"). Сред тях са "Принцесата и граховото зърно", "Русалка", "Новите дрехи на царя", "Огнивото", "Цветята на малката Ида" и други. С тях Андерсен преобразува жанра на литературната приказка, ползващ се с голяма популярност в епохата на романтизма. Андерсеновите приказки били посрещнати нееднозначно от датската критика, която не осъзнала веднага новаторството на Андерсен. От мнозина те били приети като прекалено "леки" за възрастни и недостатъчно назидателни за деца.
Въпреки това славата на Андерсен непрекъснато растяла. По-късно виждат бял свят и приказките "Най-хубавата роза на света", "Храбрият оловен войник" (1838), "Славеят" (1843), "Грозното патенце" (1843), "Снежната царица" (1844), "Малката кибритопродавачка" (1845), "Сянката" (1847), "Майка" (1848) и други.
Публикуваните Андерсенови приказки са 168 на брой. Някои от тях съдържат народни предания ("Дивите лебеди", "Свинарят"), други - мотиви от испанския, италианския фолклор и от "Приказки от хиляда и една нощ", но голяма част от най-известните му приказки са изцяло плод на въображението и таланта на Х.К. Андерсен ("Палечка", "Оле затвори очички", "Храбрият оловен войник") и много други.
След няколкогодишни страдания, на 4 август 1875 Андерсен умира от рак на черния дроб в Копенхаген, и е изпратен с цветя и траурни венци от бедни и богати, и от обичта на целия датски народ.

Теодор Траянов 1882 - 1945

Теодор Василев Траянов е роден в Пазарджик на 30.01.1882 г. Завършва Първа мъжка гимназия в София, следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и в Техническото висше училище във Виена (1901-1908). Доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, участник в четата на Христо Чернопеев. Заема различни дипломатически длъжности - Виена (1914-1920), Бреслау (Вроцлав, 1922). След 1923 г. се установява в България и се отдава на литературна дейност. Учител в Първа мъжка гимназия (1926-1933). Умира на 15.01.1945 г. в София. Активен сътрудник на литературния печат. Редактор (заедно с Ив. Радославов и Л. Стоянов) на сп. "Хиперион" (1922-1931). Символист и романтик в поезията си, ревностен следовник на немските философски и литературни традиции, Траянов, заедно с Яворов, е провъзгласен от критиката за родоначалник на символизма в българската поезия. Автор на стихосбирките "Regina mortua" (1909), "Химни и балади" (1912), "Български балади" (1921), "Песен на песните" (1923), "Романтични песни" (1926), "Освободеният човек" (1929), "Декламаториум" (1932), "Пантеон" (1934), "Земя и дух. Кн. 1" (1941). Т. Траянов адаптира на български език произведения за деца, превежда драматургични текстове, пише литературни, театрални и музикални статии и рецензии

ГОРСКИЯТ ЧАР

Гората се дига в почуди,
полюшват се тежки листа,
и техният шепот събуди
заспалите нощни цветя.
И тъмните брястове блесват,
затихнал върхът им шуми,
низ грани се мълком надвесват
невидени бледни моми.
Обтягат те сребърни струни,
свенливите лунни мечти,
по устни ме всяка целуне,
целуне и пак отлети.
Луната изплува полека,
пониса се в облачен свод,
към заник тя дири пътека,
през бездни спасителен брод.

ВЪЛШЕБНА НОЩ

Преди звездите да затлеят,
преди зора да зазори,
мъгли се призрачно люлеят
над самодивските гори.
Към тебе тръгвамбуден дебна
какво сърцето ми таи,
а в него лирата вълшебна
безумно звуците струи.
В ответ се хоровод възима
по самодивски върхове,
сърцето шепне твойто име,
душата скръбно го зове.
Аз знамче твоят взор посреща
деня над призрачни гори,
и не в роса в сълза гореща
лъчът на утрото гори.

НЕЗЕМЕН БИСЕР

Пробягват по нощните листи
следи от неземна ръка;
поведен от стъпки лъчисти,
минавам безмълвна река.
Дочувам от горските грани
за дъб сред незнайни поля,
за скрито безценно имане
под призрачна бяла скала.
Там наниз през нощите грее,
по-грейнал от бледни луни:
сълзи на залюбена фея,
що вечната скръб вкамени.
Ще нося вълшебния бисер,
той лик на разлъка таи,
орисана горест отниса
и сини целебни струи.