Джордж Гершуин

Джордж Гершуин 
(1898-1937)

Джордж Гершуин 

Джордж Гершуин(George Gershwin) е американски композитор, пианист и диригент. Композира както класическа музика, така и за Бродуей. Неговата работа е в диапазона от класическа музика до джаз. Считан е за основател на американския мюзикъл. Някои от неговите композиции в джаза стават стандарти и до днес се използват в музикалното образование.

По време на кратката си кариера (Гершуин умира на тридесет и осем години) създава 33 музикални пиеси за театър, 15 класически опери, 7 филм-мюзикъли (три от които са публикувани посмъртно) и повече от 700 незабравими песни, извлечени от мюзикълите, направени индивидуално или заедно с брат му Айра Гершуин, който пише текстовете. Почти всички тези песни са се превърнали в стандарти и с осъвременени аранжименти са използвани от певци и джаз музиканти като Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Джуди Гарланд, Франк Синатра, Дженис Джоплин, Мадона и Стинг.

Джордж Гершуин е роден на 26 септември 1898 година в Бруклин, Ню Йорк, в еврейско семейство от руски произход. Баща му сменя името си малко след като емигрира от Санкт Петербург. Четири години по-късно той среща руската емигрантка Роза Брускин и се жени за нея. Фамилното име на родителите му е Гершовиц, а истинското име на композитора е Янкел. Той е второто от четирите деца в семейството. Първата в семейството, която започва да се занимава с музика е Франсис, сестрата на Джордж и Айра, но тя оставя бъдещата си музикална кариера, тъй като се омъжва и решава да се посвети на семейството си. По това време все още се счита непристойно за една омъжена жена да се занимава с развлекателна дейност.

Известно е, че Гершуин чува джазова музика, когато е 6-годишен. Сериозен интерес към музиката проявява когато е на десетгодишна възраст. Започва да свири на пианото на по-големия си брат и в продължение на две години взема уроци по пиано. Опитва се да възпроизвежда мелодиите, които чува на оркестровите концерти и изучава класическия метод на големите европейски майстори. През целия си живот не престава да се учи и да усъвършенства своята техника. По време на обучението си се запознава с известния американски композитор Хенри Коуел и с руския професор Шилингер, известен със своя подход за съчиняване на музика от математическа позиция, опитвайки се да разработи универсален алгоритъм.

Петнадесетгодишен, Джордж Гершуин напуска училище и намира първата си работа – свири на пиано и пише песни за Jerome H. Remick and Co., процъфтяваща музикална нюйоркска индустрия, известна тогава като Tin Pan Alley. Печели по 15 долара седмично. Успява да привлече вниманието на известни продуценти и режисьори. През 1916 година, едва 18-годишен, Гершуин е назначен за композитор за големи мюзикъли на Бродуей и започва да получава 35 долара на седмица. Успехът идва постепенно. Междувременно пише пиеси за пиано, използвайки различни псевдоними, докато накрая се спира на “Джордж Гершуин”. През 1920-1924 година създава десетки произведения.

Истинският му успех като композитор на Бродуей идва с мюзикъла „Lady, Be Good!“, който е първата съвместна работа с неговия брат. Айра пише либретото за техните произведения и през следващото десетилетие сътрудничеството им се оказва най-продуктивното в Бродуей и им носи огромна популярност. Най-успешното им шоу е „Of Thee I Sing“ (1931), за което получават премията Пулицър, присъдена за първи път за музикална постановка. Най-мащабната и амбициозна работа в творчеството на Гершуин е „фолклорната опера“ „Porgy and Bess” (1935). Тя все още се счита за една от най-големите американски творби на ХХ век не само заради качеството на представените песни, но и поради своята иновативност (почти всички герои са чернокожи). Основната причина, поради която композициите на Гершуин не губят популярност, се дължи на съчетаването на елементи, които показват големи познания на класическите техники.

Гершуин получава само една номинация за Оскар за една песен, написана заедно с брат му Айра – They Can’t Take That Away from Me. През 1936 година той се премества в Холивуд, за да композира филмова музика. Неговата слава достига нивото на такива велики негови съвременници като Коул Портър и Ървинг Берлин.

В началото на 1937 година Гершуин започва да изпитва симптомите на това, което ще се окаже мозъчен тумор – ужасно главоболие и постоянно чувство за миризма на изгоряла гума. На 11 юли припада на снимачната площадка. Умира в болницата след спешна операция, която обаче се оказва безполезна. По ирония на съдбата неговият идол Морис Равел умира няколко месеца по-късно, по време на подобна операция на мозъка.