Ханс Кристиан Андерсен 1805 - 1875

Ханс Кристиан Андерсен е датски поет и писател, автор на романи, пиеси, пътеписи, стихове, останал известен в световната литература най-вече като автор на приказки и разкази, издадени през 1835-1872 в 24 сборника.

Роден е на 2 април 1805 в град Оденсе в бедното семейство на обущар и перачка. След смъртта на баща му единадесетгодишният Ханс Кристиан ходи на училище спорадично, прекарва времето си повече във съчиняване на истории и фантазиране, отколкото на учене, и имитира танцьори и акробати и рецитира пиеси на всеки, който пожелае да го слуша. За да сложи край на това, майка му го изпраща да учи занаят при тъкач, шивач и в цигарена фабрика.

Само три години по-късно, на четиринадесетгодишна възраст, Ханс Кристиан заминава за Копенхаген, воден от желанието си да стане знаменит актьор. След още три години на крайна бедност, директорът на Кралския театър в Копенхаген открива таланта на младежа, осигурява средства за обучението и следи развитието на Андерсен. През 1828 г. той издържа приемните изпити в университета в Копенхаген, а на следващата година  публикува първите си литературни опити.

Страстта на Андерсен към пътувания се разпалва през 1833, когато кралят финансира 16-месечно пътуване из Германия, Франция, Швейцария и Италия. До края на живота си Андерсен предприема десетки пътувания и прекарва почти 15 години в други държави, преживяванията от които са описани в много поеми, пиеси, романи и пътеписи.

Първият истински успешен роман на Андерсен "Импровизатор" е отпечатан през 1835 година. В него, както и в "Само цигулар" (1837), намира израз типичния за романтиците конфликт на поета-мечтател с пошлостта и безсърдечието на "света".

През същия период от време са издадени също три негови сборника "Приказки, разказани за деца" ("Eventyr, fortalte for børn"). Сред тях са "Принцесата и граховото зърно", "Русалка", "Новите дрехи на царя", "Огнивото", "Цветята на малката Ида" и други. С тях Андерсен преобразува жанра на литературната приказка, ползващ се с голяма популярност в епохата на романтизма. Андерсеновите приказки били посрещнати нееднозначно от датската критика, която не осъзнала веднага новаторството на Андерсен. От мнозина те били приети като прекалено "леки" за възрастни и недостатъчно назидателни за деца.

Въпреки това славата на Андерсен непрекъснато растяла. По-късно виждат бял свят и приказките "Най-хубавата роза на света", "Храбрият оловен войник" (1838), "Славеят" (1843), "Грозното патенце" (1843), "Снежната царица" (1844), "Малката кибритопродавачка" (1845), "Сянката" (1847), "Майка" (1848) и други.

Публикуваните Андерсенови приказки са 168 на брой. Някои от тях съдържат народни предания ("Дивите лебеди", "Свинарят"), други - мотиви от испанския, италианския фолклор и от "Приказки от хиляда и една нощ", но голяма част от най-известните му приказки са изцяло плод на въображението и таланта на Х.К. Андерсен ("Палечка", "Оле затвори очички", "Храбрият оловен войник") и много други.

След няколкогодишни страдания, на 4 август 1875 Андерсен умира от рак на черния дроб в Копенхаген, и е изпратен с цветя и траурни венци от бедни и богати, и от обичта на целия датски народ.

Теодор Траянов 1882 - 1945

Теодор Василев Траянов е роден в Пазарджик на 30.01.1882 г. Завършва Първа мъжка гимназия в София, следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и в Техническото висше училище във Виена (1901-1908). Доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, участник в четата на Христо Чернопеев. Заема различни дипломатически длъжности - Виена (1914-1920), Бреслау (Вроцлав, 1922). След 1923 г. се установява в България и се отдава на литературна дейност. Учител в Първа мъжка гимназия (1926-1933). Умира на 15.01.1945 г. в София. Активен сътрудник на литературния печат. Редактор (заедно с Ив. Радославов и Л. Стоянов) на сп. "Хиперион" (1922-1931). Символист и романтик в поезията си, ревностен следовник на немските философски и литературни традиции, Траянов, заедно с Яворов, е провъзгласен от критиката за родоначалник на символизма в българската поезия. Автор на стихосбирките "Regina mortua" (1909), "Химни и балади" (1912), "Български балади" (1921), "Песен на песните" (1923), "Романтични песни" (1926), "Освободеният човек" (1929), "Декламаториум" (1932), "Пантеон" (1934), "Земя и дух. Кн. 1" (1941). Т. Траянов адаптира на български език произведения за деца, превежда драматургични текстове, пише литературни, театрални и музикални статии и рецензии

ГОРСКИЯТ ЧАР

Гората се дига в почуди,

полюшват се тежки листа,

и техният шепот събуди

заспалите нощни цветя.

И тъмните брястове блесват,

затихнал върхът им шуми,

низ грани се мълком надвесват

невидени бледни моми.

Обтягат те сребърни струни,

свенливите лунни мечти,

по устни ме всяка целуне,

целуне и пак отлети.

Луната изплува полека,

пониса се в облачен свод,

към заник тя дири пътека,

през бездни - спасителен брод.

ВЪЛШЕБНА НОЩ

Преди звездите да затлеят,

преди зора да зазори,

мъгли се призрачно люлеят

над самодивските гори.

Към тебе тръгвам, буден дебна

какво сърцето ми таи,

а в него лирата вълшебна

безумно звуците струи.

В ответ се хоровод възима

по самодивски върхове,

сърцето шепне твойто име,

душата скръбно го зове.

Аз знам, че твоят взор посреща

деня над призрачни гори,

и не в роса - в сълза гореща

лъчът на утрото гори.

НЕЗЕМЕН БИСЕР

Пробягват по нощните листи

следи от неземна ръка;

поведен от стъпки лъчисти,

минавам безмълвна река.

Дочувам от горските грани

за дъб сред незнайни поля,

за скрито безценно имане

под призрачна бяла скала.

Там наниз през нощите грее,

по-грейнал от бледни луни:

сълзи на залюбена фея,

що вечната скръб вкамени.

Ще нося вълшебния бисер,

той лик на разлъка таи,

орисана горест отниса

и сини целебни струи.

Никола Михайлов 1876 - 1960

Никола МИХАЙЛОВ Ненов е роден на 30 януари 1876 в Шумен. Починал е на 20 май 1960 в Хамбург, Германия.
Никола Михайлов посвещава голяма част от изкуството на Жената. За него тя е истинската живопис, но също така и загадка, която се крие зад тихи усмивки, спуснати клепачи, смяна на настроението. Женските образи са допълнени от интериора и дрехите, чрез майсторски нарисувани спускащи се драперии и гънки, които увличат погледа и примамват въображението.Никола Михайлов създава още озиции вдъхновени от нашите легенди и фолклор, рисува портрети на наши културни личности и е сред основателите на реалистичната портретна живопис в България.
 
Никола Михайлов започва да изучава рисуване още в гимназията при проф. Иван Мърквичка. През 1895 заминава да учи в частните художествени училища В Атина и Мюнхен, до 1997 г. вече прави копия на творбите в Мюнхенската Пинакотека. Отваря училище по рисуване в Мюнхен (1900). Учителства в София (1902), и става художник на Министерство на просветата. През 1897 участва във Втората художествена изложба. Специализира в Париж и Лондон, където продължава да се учи, правейки копия в музеите. През 1911 се връща в Германия и заживява като художник на свободна практика в Берлин и Хамбург. Пътува почти през целия си живот, оставайки за кратко в някоя държава. Рисува портрети в Аржентина, Чили, Бразилия, Италия, Англия, Австрия. 
Създава портретите на Андрей Протич (1902), П. Р. Славейков (1903, НХГ), Пенчо Славейков (1902 и 1909, НХГ), П. Ю. Тодоров (1908, НХГ), Хр. Г. Данов (ок. 1905-1910, НХГ), Ив. Вазов (1909, НХГ), Др. Цанков (1911) и др. 
Загадачният образ на жената го преследва през целия му живот. Търси нейната психология чрез позата и жеста, дрехите, атмосферата на стаята. По-известни картини:
"Портрет на Катя Михайлова" (ок. 1900), "Жената на художника Ида Муглер" (1905, 1907, НХГ), "Портрет на Зоя Хаджова" (1906), "Портрет в синьо" (1909), "Портрет на графиня Войнович" (1910, НХГ), "Портрет на Пенка Георгиева" (1915). 
Създава и множество композиции вдъхновени от нашия фолклор и митология: "Самодивско хоро" (1900), "Самодиви" (1901), "Самодиви и конник" (1901), "Сирена" (1906) и пейзажи: "Пейзаж от Тетевен" (1910) и др. Негови картини се намират в НХГ, ХГ в Пловдив, Шумен и Бургас. Никола МИХАЙЛОВ Ненов е роден на 30 януари 1876 в Шумен. Починал е на 20 май 1960 в Хамбург, Германия.