сряда, 13 март 2013 г.

Франсиско Гоя


Франсиско Гоя
(1746-1828)
Франсиско Гоя
Франсиско Гоя 
Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (Francisco Jose de Goya y Lucientes) е испански живописец и график, дворцов художник на Испанската корона. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните.
Роден е на 30 март 1746 година в малкото селце Фуендетодес, в испанската провинция Арагон. Баща му, Хосе Гоя, е позлатвач на икони, но се занимава със селска работа. Майка му, Грасия Лусиендес, е с аристократичен произход. По-голямата част от детството и юношеството си Франсиско прекарва в Сарагоса. Като дете не проявява дарованието си на велик художник, но бъдещата му професионална кариера се развива успешно. Първоначално създава гоблени за кралския двор, а след това става член на престижната Академия Сан Фердинандо в Мадрид. Назначен е за главен придворен художник и остава на този пост до 1792 година.
На 46-годишна възраст Франсиско Гоя внезапно е поразен от болест, причинена от неизяснени причини. За известен период от време е бил сляп и почти напълно парализиран. Чувствал е ужзсна слабост и е имал шум в ушите. Предполага се, че симптомите са били признак на сифилис. Възстановява се след една година, но остава глух.
През 1795 година Франсиско Гоя е избран за художествен директор на Академията Сан Фернандо, но поради своята глухота не успява да се справя с отговорностите си и се отказва от поста. Съгласява се да стане почетен директор.
Независимо от бушуващите в Испания политически страсти по време на Френската окупация и след нея (1808-1814), Гоя запазва длъжността си на придворен художник. Той успява да избегне гнева на Инквизицията, бъпреки че е автор на поредица от чувствени картини, официално обявени за непристойни. През 1824 година отива в Бордо, за да се спаси от преследване в родината си.
Жени се за Жозефа, красива блондинка, която се отличавала със своята простота и откровеност. Още когато я вижда за първи път Гоя я харесва много и я съблазнява. Когато се женят, тя е била бременна в петия месец (1775). Първият им син, Хавиер, се ражда няколко месеца по-късно. Той е единственото им дете, което оцелява.
Благодарение на връзките на брата на Жозефина, Гоя получава постоянна работа в кралската фабрика за производство на гоблени. Известно време след това започва да се среща с придворните аристократи. Влязъл в тези среди, почти забравя за съществуването на съпругата си.
Най-желаната от всички придворни дами била двадесетгодишната херцогиня Алба, която от седем години била съпруга на маркиз Вилафранка. Когато я вижда за първи път, Гоя се влюбва в нея и изгаря от желание да се запознае с нея заради изключителната й красота. През 1796 година съпругът й умира и херцогинята отива в Андалузия, за да скърби за загубата на съпруга си, но взема със себе си и Гоя. Когато се връщат в Мадрид, за известно време тя изоставя Гоя и живее с генерал-лейтенант Дон Антонио Корнелии. Наранен и уязвен, Гоя създава три картини, изобразяващи лекомислието на Алба, като на една от тях тя е представена с две лица. Три години по-късно двамата подновяват връзката си и Алба започва да позира за много от неговите произведения.
През 1802 година съвсем неочаквано Алба умира, а десет години след нея – и Жозефина. Синът на Гоя се жени за дъщерята на богат търговец и отива да живее самостоятелно, така че художникът остава съвсем сам. Напуска Мадрид и се установява в едно селище близо до река Мансанарес. Запознава се с младата Леокадия де Вайс, която е съпруга на бизнесмена Исидро Вайс. Но след като тя изневерява на съпруга си с 68-годишния Гоя, се развеждат. През 1814 от връзката й с художника се ражда дъщеря им Розарита. Гоя обожава малкото момиченце и го научава да рисува, с надеждата да поеме неговия път. Десет години по-късно, опасявайки се от преследвания от страна на новото испанско правителство, Гоя и неговото семейство емигрират във Франция. Установяват се в Бордо. Въпреки честите спорове мвджу Гоя и Леокадия, тя го заобикаля с грижи и внимание. През последните месеци от живота си Франсиско Гоя провежда дълги разходки и понякога рисува.
Франсиско Гоя умира на 16 април 1828 година в Бордо, Франция.