И вървим ние с теб - два обречени двойника -
две тела, две души в туй човешко кълбо.
И в човешката степ търсим двата разковника,
двете сладки лъжи с едно име "любов".
Търся своя си аз, и ти - своя. Но другаде.
Всред въртопа лица, във кълбото слова.
А пък те са си в нас, може би нейде тука са,
в двете наши сърца. Но не знаем това.
Че мечтата, уви, все мечта си е винаги.
Като сянка лежи все на пътя ни тя.
Все към нея вървим, а тя - все недостигната.
И кога доближим - о, каква ти мечта:
просто образ нелеп, двоен образ в лъжовния
свят, във който грешим, търсим правди.
Кълбо,
из което със теб ний вървим, двама двойника,
две тела, две души на едната Любов...
Ела до мен...
Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар