Стайо Гарноев

„ЛЕСНА” РАБОТА Е ДА СИ СТАЙО ГАРНОЕВ"

„Лесна” работа е да си Стайо Гарноев.  Трябва само да си се родил в Панагюрище през 1964 г. След това, на 3-годишна възраст,  да паднеш в една варница и... да ослепееш за три месеца. За да прогледнеш отново с... очите на художник. Няма чудо в тази история, има само много ирония и автоирония, които по-късно стават като запазен знак в творчеството на художника. След въпросната злополука баща му започва да го занимава – като му рисува... патки от цифрата 2. По-късно животът ще го срещне с достатъчно патици, но „бялата птица”, която е чест персонаж в картините му е „родом” от двойката на баща му.

„Лесна” работа е. Трябва само да останеш верен на себе си – и тогава, когато  не те окуражават особено много, когато след съобщението, че си художник, питат: „А какво работиш?”... и в казармата, където... рисуваш върху прашния ботуш – единственото налично „платно”. И тогава, когато се разминеш с академичното образование, но не и с душата си, която ...разказва.

Точно това правят живописните му творби – разказват истории: някои удобни, други – не, но винаги през усмивката, през веселието и радостта дори от абсурдите на живота.

Характерно е, че той присъства в повечето – не от самовлюбеност, а за да е съвсем честно, че е участник в събитието и съучастник на душата си.

Съвсем „лесна” работа е да си Стайо Гарноев: достатъчно е да се откажеш от признанието - награда на Панагюрище. Не от признанието и любовта на съгражданите си, а от плика на общината с финасовото измерение на тази награда, защото това е начинът ти на протест. Защото платна на големи български художници /дарение за Панагюрище/ се съхраняват в обидни и престъпни условия, тоест – всъщност не се съхраняват. Това е и една от големите му болки - неразбирането, че управата е мандатна, а изкуството – вечно. Е, за съжаление, тази приказка се опровергава с безхаберието, което прави всичко възможно да съкрати живота на изуството.

Става още по-лесно да си Стайо Гарноев - този път без кавички, когато започват да те забелязват и влизаш в „сезона на изложбите”. Участието в общите няма да изреждаме, но хронологично, самостоятелните му изложби са: 2006 г. – в галерия „Арт спектър” в Пловдив; през 2008 г. – в Етнографския музей в Асеновград; пак там година по-късно гостува с нова изложба, през 2009 г. – в Етнографския музей в Пловдив; през 2010 г. – в Дома на хумора и сатирата в Габрово; същата година – в Плевен, в художествената галерия „Илия Бешков”; през 2011 г. – в Хасково, в рамките на „Южна пролет”; същата година – в Стара Загора, в галерия „Алба - авитохол”.

И ако за него е „лесна” работа да разказва с картините си, ние картините му няма да разказваме. И не бива. Защото варненската публика може да ги види.

Кой знае... след това животът може да се окаже и „лесна” работа.

Камелия Кондова