Art & Poetry: Анри дьо Тулуз-Лотрек 1864- 1901

: Тулуз-Лотрек

Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа (Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec-Monfa) е известен френски график и художник от втората половина на XIX век, представител на постимпресионизма. Със своите произведения изобразява теми от всекидневния бохемски живот на Париж. Творбите му се отличават с особена живописна техника, при която се използват силно разредени с терпентин маслени бои и платно или картон. Творческото му наследство включва около шестстотин картини и над триста литографии, но също и много плакати, платна и разнообразни рисунки.

Тулуз-Лотрек е роден на 24 ноември 1864 година в дома на леля си в Алби. Баща му граф Алфонс дьо Тулуз-Лотрек произхожда от благородническо семейство, а майка му графиня Аделаид Тапие дьо Селейран, е от семейство, историята на което датира от XIII век. Поради заболяване, получава възпитанието си у дома, под ръководството на частен учител. Още от малък рисува прекрасно. Първите си уроци по рисуване получава от чичо си Шарл, а през 1872 година постъпва в лицея “Фонтен” и се отличава като най-добрия ученик.

Съдбата на Тулуз-Лотрек обаче е трагична. Той вече страда от костно заболяване, когато на 30 май 1878 пада в салона у дома и си счупва лявата бедрена кост. На следващата година през август, докато са на почивка с майка си, пада отново и си счупва и десния крак, което го прави инвалид за цял живот. Въпреки съдействието на най-добрите лекари, лечението не дава желания резултат. Костите му се срастват неправилно и той остава на инвалидна количка. Костите на краката му спират растежа си и като възрастен Лотрек е висок само 1.52 метра – тялото му се развива като на възрастен, но краката му остават като на дете (0.70 м). Изкуството се превръща в единственото му убежище.

След като завършва лицея (1881), Тулуз-Лотрек решава да се отдаде на живописта. На следващата година през март посещава студиото на известния художник Леон Бон. Той обаче скоро прекъсва работа и Лотрек продължава обучението си под ръководството на Фернан Кормон. Младият Анри обожава да рисува коне, тъй като в детството си е мечтаел да стане ездач. И както самият той е остроумен и саркастичен, такова е и неговото изкуство. С времето се утвърждава като майстор на гротеската.

През 1884 година Тулуз-Лотрек се установява в бохемския парижки квартал Монмартър. Превръща се в редовен посетител на нощните увеселителни заведения в Париж – кафенета, кабарета и публични домове, като албумът му със скици е винаги с него и всички с охота му позират. Успява да пресъздаде атмосферата на града и изобразява неговите обитатели. Сприятелява се с артиста и съдържател на кабаре “Мирлитон” Аристид Бриан. Поддържа интимна връзка с известния модел на художници Сюзан Валодон. Предпочита да рисува певци и танцьори, отличаващи се с ярка индивидуалност и талант. Негови любими персонажи са танцьорите Ла Гулю (Лакомницата) и Валантен Безкостния.

През 1886 година Тулуз-Лотрек се запознава и се сближава с Ван Гог, а на следващата година рисува негов портрет. Той мечтае да отвори собствено ателие, но тъй като родителите му първоначално не одобряват намерението му, се налага да работи заедно със свои приятели или в градините на Монмартър. На този етап от своя живот той има собствено ателие, модел и любовница. От време на време кани Сюзан на вечеря в апартамента си, който споделя със съквартиранта си Буже. Две години по-късно участва в изложбата на “Групата на Двадесетте” в Брюксел. Същата година приключва връзката му със Сюзан Валодон, но художникът установява, че е болен от сифилис. От 1889 до 1897 всяка година участва в изложбите на Салона на независимите (с изключение на 1896).

През май 1898 е представена негова изложба в галерия “Гупил” в Лондон. Здравето му продължава да се влошава поради злоупотребата с алкохол. Настанен е в психиатричната болница, но след като се връща в Париж, Тулуз-Лотрек отново започва да води предишния си начин на живот.

Майка му го отвежда от Париж в Малроме, където след дълго боледуване, на 9 септември Тулуз-Лотрек умира парализиран. Въпреки че по време на своя живот не получава признание от съвременниците си, оказва силно влияние върху художниците от XX век.